Glory and Gore

Глава 2

Зачуди се колко ли дни бе прекарал в онази пустош. Бегло си спомни, че валеше, когато бившите му другари изгориха къщата му, а когато дойде в съзнание, навън бе непоносимо топло. Къщата му... От нея едва ли бе останало нещо от купчина пепел. Опита да прогони тези мисли.

- Как се казваш? - попита то чернокожият и отново му попаде малката манерка с вода.

- Джехьон. Ами ти?

- Адо. Приятно ми е.

- И на мен, ако не се намирахме тук.

Мъжът се засмя.

- Разбирам те, приятел.

Следващите няколко минути преминаха в мълчание. От клетката се виждаше жаркото слънце, което отново беше напекло. Факта, че беше изключително топло и капки пот се стичаха по тялото на Джехьон изобщо не помагаше за раните му, които и без друго не бяха в много добро състояние. Но това беше последното нещо, което го притесняваше в момента. Имаше твърде много други проблеми, които тепърва предстояха и той нямаше представа как щеше да се справи.

- Имаш ли... -  започна Джехьон, ала изведнъж гърлото му бе пресъхнало отново. След като отпи още една глътка вода, продължи.  - Имаш ли някаква идея какво точно ще се случи с нас от тук нататък?

- Както вече казах, ще ни продадат. Съдейки по посоката, към която сме се запътили отиваме на запад. Ако трябва да съм честен, не знам дали това е добре или зле. - отговори Адо.

- Какво имаш предвид?

- На запад се намира града на императора. Сещаш се, Карнунт,  най-богатия град, столицата, двореца. "Градът на мечтите" както някои му казват. Щом отиваме натам това може да означава две неща. Или ще ни изпратят като роби на императора, или ще се озовем в имението на някой богаташ от града, за да вършим черната му работа. - обясни му Адо.

- Кое е по-добре от двете? - попита Джехьон. Да, той беше чувал за столицата, Карнунт, но никога не беше ходил там. Войните, в които се беше борил бяха на изток, далеч от големите градове, богатствата и спокойния живот. Ако преди една година някой му беше казал, че има възможност да бъде роб на императора в самия Карнунт, Джехьон щеше да му се изсмее в лицето.

Въпреки че преди си беше мечтал да посети града, това в момента беше напълно различна ситуация. Жена му си беше заминала, синът му беше изчезнал. Вече нямаше семейство, нямаше я и гордостта от това да бъде изкусен боец. Сега щеше да бъде просто един жалък роб, чиято съдба дори не беше сигурна.