Чувам тиктакане
бомба ще избухне.
По масата тракане.
Нервите ми се късат,
тръпки тялото ми разтърсват.
Паника, вселил се страх,
няма нищо освен прах.
Всичко свърши,
времето изтече.
"Махай се вече!":
гласът в главата ми изрече.
Не мръднах, останах там,
Ужасът погълна ме сам.
В ъгъл сгушена стоях,
в мислите си горях.
Затворих очи, отворих ги пак
сън бил този фарс.
Намокриха лицето ми сълзи,
но бях силна истих ги.
Сега само това ще кажа:
"По дяволите замина ми куража!
Стихове, стихове, стихове
Af Sisi_is_not_here
Стихове и поеми излизащи от сърцето. Извинете за правописни и пунктуационни грешки. Редакцията е затворена т... Mere