Стихове, стихове, стихове

Депресия

Ще му остави синини,
от горе му да стовари всички злини.
Ограниченя му налага,
като зараза върху него се разполага.
Да бяга из цялата си къща,
от глад и страх да се връща.
В стаята му бъркотия,
живота му проклетия.
Винаги близо до ръба.
Внимателно стъпва по леда.
Устата му, като с тиксо залепена.
Предава се на злодея.
Пробва да се разкара,
да се връща все нещо го кара.
Сякаш заклещен е там,
завинаги остава сам.
Искаше да е щастлив, като другите.
Без да лъже зад думите.
Да не стои свит и тъжен
с усмивка да е бъде обгрижен.