Момиче щастие всеки му дал,
очите ѝ покрити с воал.
Да не види никому тъгата,
разбиваща душата.
В очите ѝ би се видяло
нощите плакало, не спало.
Вечерта крещи
по китките кърви.
Тя показва себе си- картина,
изящна и красива.
Крие стонове, тъжна глъчка
попити в собствената ѝ къща.
От страни живота и лесен
приказка направо песен
Никой не би видял това-
причината за тихата тъга.
YOU ARE READING
Стихове, стихове, стихове
PoetryСтихове и поеми излизащи от сърцето. Извинете за правописни и пунктуационни грешки. Редакцията е затворена тези години.
