Стихове, стихове, стихове

Пред умиране във виелица

Не си го виждал това нали,

как плътта ми като восък се топи.

Техните очи за мене дирят, 

но съм под тела и тиня.

Викам, та викам ама не чуват,

ръцете ми в мокрото плуват.

Ще преживея ли, мисля си аз,

очаквайки да чуя познатия глас.

Жалка картинка, трупове слели се със земята,

не плачат вече за родата.

От метър нищо не се е видяло

само дима, плътен като одеало.

Вдишвам дима кой дробове ми пронизва,

очите ми от сълзи подгизват.

Умората се надвеси над мене леко,

отпуснах клепачи, тя ме отведе далеко.