Стихове, стихове, стихове

Тревоги

Опитах да избягам от всички тези тревоги,
от всичко това, което редовно ме мъчи.
Не се справих и се удавих.
Реалните картини ме пронизваха, като слънчеви лъчи.
Но що толкова ярко се показват,
а аз пак невиждам това, което пред мен се появява.
До кога ще седя в своя си свят?
Дп кога ще бягам от това, което го няма?
Разни хора - съдиите ще ми се произнасят,
светът им бил блян и за него душите се изгарят...