Стихове, стихове, стихове

Кукла в тълпа

Отдавна ми тежи дъжда ,

откакто пълна е съвестта.

Труп в центъра на тълпата,

превъртя се рязко играта.

Ръцете не са това де бяха, 

само прах и мъка ги поляха.

Де се загуби ти приятел,

облечен в палтото на предател?

Как с лъжичка деляхме дни,

ала вече обирам спомени на трохи. 

Дома ми стана голям - 

разкош, красота, блян.

В него дребна кукла останах

захвърлена от ъгъла разказвам.