Преглътнах, неспособна да й кажа, каквото и да било. Спомените се появиха пред очите ми, докато тя ме гледаше, с леден поглед.
- Роуз. - каза с хладен тон.
- Елизабет. - успях да кажа.
Тя сви устните си в права линия.
- Баща ти е в кабинета си. - мама се опита да разчупи леда. - Отиди да го поздравиш, а аз ще оставя куфарите в стаята ти.
Кимнах и отместих погледа си от сестра ми. Тя е с четири години по-малка от мен, но понякога се чувствам сякаш тя е по-голямата.
Отидох до кабинета на татко, като леко почуках, преди да вляза.
- Розали! - поздрави ме от бюрото си, сваляйки очилата си. - Как си?
- Добре съм. - усмихнах се. - Радвам се да те видя.
- Аз също. Изглеждаш чудесно, скъпа!
- Благодаря, тате. Ти също изглеждаш добре.
Той се засмя.
- Как е в Портланд?
- Обичам това място. - казах честно. - Красив град е.
- Така е. - той стана от бюрото си. Не се беше променил. Същата тъмна коса, с лек нюанс на сивото и същите кафяви очи. - Хайде да вечеряме. Сигурен съм, че майка ти вече е готова.
Кимнах и го последвах до трапезарията, където мама и Елизабет подреждаха чиниите. Елизабет ме игнорираше.
Заех старото си място на масата.
- Всичко изглежда чудесно. - похвалих майка си.
- Благодаря, скъпа.
Всички заеха местата си.
Майка ми сложи спагети в чинията на всеки. Забелязах, че когато взе тази на баща ми, избягваше погледа му. Странно.
Най-накрая започнахме да ядем. Обичах познатия вкус на спагетите на мама. Вечеряхме в пълна тишина, като се чуваше само тракането на вилиците.
- Роуз, какво прави Арън? - проговори майка ми.
Преглътнах бързо.
- О.. Арън .. ами ние скъсахме.
- О, как стана? - тя сбърчи челото си.
Защото той ме забравяше през цялото време. Защото ме излъга. Защото ме удари. Защото Хари беше винаги там, докато той не беше, дори когато с Хари се мразехме.
- Нещата просто не потръгнаха.
- Съжалявам, Роузи.
- Всичко е наред. Предполагам, някои хора просто не са един за друг.
Баща ми се намести в стола си, а майка ми сведе поглед. Сбърчих чело, напълно объркана.
Елизабет блъсна вилицата си в чинията.
- Давайте, кажете й! - тя им изкрещя.
Преглътнах. Да ми кажат, какво?
- Елизабет! - майка ми изсъска.
- Хайде, това е идеалната възможност. Кажете й. Давайте. - лицето й беше сериозно.
- Да ми кажете, какво? - попитах несигурна.
Родителите ми си размениха погледи.
- Роуз, - баща ми започна бавно - Майка ти и аз.. - той прочисти гърлото си. - Майка ти и аз се развеждаме.