Оказа се, че Ашли е бившата на Джак. Той ми разказа, че я е харесвал много, но е направила глупавата грешка да му изневери. Е, очаквах това да е причината за раздялата им.
Миех чиниите,докато Джак ме чакаше в стаята ми. Бях се замислила. Сега Джак едва ли се чувства удобно, имайки в предвид, че бившата му е с Матю.
В същият момент Матю влезе в кухнята.
-Къде е Ашли?-попита ме.
-Аз от къде да знам? - отвърнах грубо, точно както той зададе въпросът си.
-Виж, Грейс, разбирам че ревнуваш, но това излиза извън граници! Как си могла да ѝ кажеш такова нещо?! - почти извика той. За пръв път се отнасяше с мен така. Сякаш съм убила човек. Гледаше ме с такава омраза.
-Какво говориш? Какво съм ѝ казала? Не разбирам!
-Никога не разбираш! - възкликна раздразнен. - Казвам, че до сега никога не съм те познавал! Мислех те за добър човек, който може да бъде мой приятел, с когото да споделям! А какво се оказа? Поредната ревнуваща кучка. - добре, това заболя. След всичко, което направи. Идва и започва да ми крещи за предателство. Аз?!
-Спри да ми крещиш, Еспиноса! Нямам си и на представа за какво ми говориш!
-Говоря за това как си заплашвала Ашли! Как можеш да ѝ кажеш, че ако не ме зареже, ще се погрижиш да направиш живота ѝ ад!?
-Ти сериозно ли? Аз съм го казала? И ти ѝ вярваш?! Матю, не мога да повярвам! Познаваме се от толкова години, а ти се съмняваш в мен! Наистина ли мислиш, че ще ѝ го кажа.?
-Беше разстроена от това, че избрах нея и бъдещето си, пред теб! Струва ми се достатъчна причина да го направиш!
-Никога не бих заплашвала някого заради теб! - казах тихо. Наблюдавах го, докато превърташе очи. - Аз, се влюбих в теб! Ценях те! Но,ти не ме! Забременях и страдах заради теб, наложи се да лъжа майка си, да загубя детето си, а ти идваш и започваш да ми викаш, че не съм издържала на това да те гледам, натискайки се с онази!
-Грейс, дори сега се личи, че ревнуваш! - прекъсна ме той. - Бях добър с теб, че все още се опитвам да поддържам връзка с теб! Очаквах разбиране от теб, а ти заплашваш приятелката ми!
-Не съм я заплашвала! Не знам защо си измисля! Та аз дори не съм оставала на саме с нея, за да отправям заплахи!
-Онзи ден, когато Ашли искаше да говори с теб? Дори и тогава ли не бяхте сами? - попита саркастично.
-Не съм я заплашвала, Матю! - казах, гледайки го в очите. Наблюдаваше ме известно време, докато погледа му се местеше от очите ми към устните ми. Очаквах нещо. Може би целувка, но не и това.
-Преди обожавах очите ти! Харесвах устните ти и това колко бяха меки и примамливи, ме караше да искам да ги целуна. Нищо не се е променило. Само ти!
-Искам да говоря с нея. - казах, поглеждайки на страни. Това беше стария Матю. Чувствах се странно. Толкова исках отново да видя поне частица от него, но макар думите му да бяха част от старата страница в живота ми. Ме караха да се чувствам по нов начин. Объркана и тъжна, че не мога да си го върна. Но нали той така искаше.?
-Добре, хайде! - хвана ръката ми, игнорирайки електричеството, което премина през телата ни.
Когато бяхме пред стаята ми чухме някакви звуци. Спогледахме се и той ме избута зад себе си,предпазвайки ме. Отвори вратата, очаквайки да види някакъв крадец или нещо друго, но със сигурност не и това как гаджето му язди Джак.