Докато отключвах апартамента си, Хари излезе от неговия. Беше облечен с кафяво кожено яке и държеше телефона си в ръка, изражението му беше сериозно.
- Здрасти! - поздравих го, като оставих покупките си вътре до вратата и се обърнах към него.
- Хей! - кимна разсеяно, все още гледайки телефона си.
- Къде отиваш?
- Имам да свърша няколко задачи. - заключи телефона си и ме погледна.
Той е добър лъжец.
- Звучи забавно. - погледнах към телефона си. 2:36. - Благодаря, че оправи апартамента ми.
- Не беше проблем. - сви рамене.
- Добре..благодаря, все пак.
Очите му шареха наоколо, като дъвчеше устната си. Никога не съм го виждала толкова угрижен.
- Е, как върви счетоводството?
- Както винаги. Математика, нищо не се променя.
- Вярно. - кимнах. - Не е ли отегчително, да се занимаваш с математика през цялото време? Имам предвид, аз бих се отегчила.
- Не знам, харесва ми.
- Предполагам. Винаги съм била по-добра в литературата..
- Хмм.. - Хари ме погледна нетърпеливо.
- Още от гимназията. Не, чакай, от средното училище..
- Даа..слушай, Роуз, трябва да вървя..
- Вярно! Съжалявам. Забавлявай се! - проклех вътрешно, когато той кимна и тръгна към асансьора. Проверих часа. 2:42. Добре, задържах го за осем минути.
Изчаках още две минути, преди да сляза бързо по стълбите. Надникнах през вратата на стълбите и видях Хари да излиза от асансьора, гледайки надолу. Той излезе от сградата и бързо го последвах.
Очаквах да вземе колата си, но той мина през паркинга и пресече улицата, като преди това се огледа на двете страни. Смесих се с тълпа от хора, наблюдавайки го в гръб.
Знам, че рискувам много като го следя отново, но се смятам за част в каквото и да прави. Два пъти се сблъсках с онези хора и искам да знам с какво, по дяволите, се занимават.
Хари зави зад ъгъла. Спазвах дистанция от три блока, докато той не влезе в една тясна уличка.
Наблюдавах го зад един казан, като той се приближи до сива врата, във висока, тухлена сграда. Извади някакво жълто листче от джоба си, опитах се да видя какво прави.
До вратата имаше клавиатура и той въведе някакъв номер. Присвих очи, запомняйки последователността. Наблюдавах го внимателно, като той отново прибра жълтото листче в джоба си и вратата се отвори.
Знаех, че трябва да действам бързо.
Щом вратата се затвори, изтичах до клавиатурата.
Въведох четирите числа, които и Хари въведе.
7-3-9-1.
Чу се съскане и вратата се отвори. Облекчение премина през мен, когато се шмугнах вътре и вратата се затвори.
Пред мен имаше дълъг коридор. Имаше много врати, но зърнах якето на Хари в края.
Тръгнах по коридора, стъпвайки леко. Адреналинът бушуваше из вените ми, когато завих зад ъгъла и се скрих зад близката стена.
Коридора водеше до огромна стая. В средата имаше кръгла маса със столове. Разпознах някои от хората, седящи на масата и преглътнах.
Алек, плашещият мъж, седеше на чело, със свити устни. До него седяха Луи и Найл, двамата ми нападатели, които все още ме плашат. Лий-Ан, момичето, с което играхме покер, седеше до Найл. Почти ахнах, когато видях и останалите.
Зейн седеше срещу Луи, чоплейки ноктите си. Изглеждаше отегчен, докато чакаше за каквото и да се предполага, че щеше да започне.
Лиъм, момчето, което видях преди по малко от час, седеше до Зейн. Изражението му беше празно, докато се взираше в празното пространство.
Влязох в стаята, скривайки се зад няколко високи растения в ъгъла. Бяха фалшиви и изглеждаха не на място. Имах перфектна видимост от позицията си.
Надникнах през листата и наблюдавах, докато Хари заемаше мястото си на масата. Ченето му беше затегнато и гледаше надолу към масата.
- Защо се забави толкова много? - сопна се Алек, нарушавайки тишината.
Хари вдигна погледа си.
- Трафик. - лесно излъга.
- Добре. - нащърбените белези по лицето му блестяха на мъждивата светлина. - Да се захващаме за работа?
Всички седнаха на местата си.
- Малик, вярвам, че имаш информация. - Алек погледна към Зейн.
Зейн се изправи леко.
- Нищо не беше намерено в участъка. Поне, никакви доказателства. И повярвай ми, претърсихме много добре. - сподави леко смеха си.
Участъка..да не би да има в предвид..?
- Разбира се, че нищо не е било намерено. - каза Хари. - Нямаше нищо за намиране! - бузите му почервеняха.
- Не се нервирай, Стайлс. - Алек изсъска. - Ще стигнем до теб след минута.
Хари се намръщи, но не каза нищо.
Алек върна погледа си на Зейн.
- Не сте намерили никакви документи или нещо?
Зейн поклати глава.
- Ако има някаква информация или документи, те не са в апартамента й.
Сподавих изненадата си. Зейн е бил този, който е проникнал в апартамента ми?
- Интересно, много интересно. - Алек размишляваше, като ръцете му бяха в скута му.
Имаше кратка тишина. Хари хапеше устната си толкова много, че може и да я пробие. Чувствах толкова любопитна и не на място, но желанието ми да разбера какво става, надделяваше над здравия ми разум.
- Някой друг има ли някаква информация, преди да обсъдим Стайлс?
Никой не каза нищо.
- Добре. - Алек запали цигара. - Стайс! - побиха ме тръпки от гласа му. - Искаш ли да споделиш нещо?
Хари се поизправи, облягайки се на масата.
- Да, по дяволите, имам! - усмихна се подигравателно. - Какво, по дяволите, беше това? Претърсването на проклетия апартамент?!
Сърцето ми щеше да изскочи.
- Не разбирах заплахата, която това момиче представлява за корпорацията. - каза Алек, дърпайки си от цигарата.
- Тя не представлява заплаха. - каза Хари. - Единствената причина, поради която тя знае каквото и да е за тази корпорация, е защото ти изпрати идиот Едно и идиот Две след нея! - Хари изкрещя, сочейки към Луи и Найл.
- Това е много секретно...предприятие. - каза Алек, избирайки внимателно думите си. - И нямаме нужда Малката Мис любов да научава жизненоважна информация.
Всички се засмяха, а Хари почервеня от яд.
- Нямам любовен интерес към нея. - Хари каза злобно.
- О? Обясни отношенията ви, тогава. Защо я караш до тях след работа? Защо винаги си около нея?
Хари отново затегна ченето си. Сърцето ми затуптя силно, докато всички очакваха отговора му.
- Тя не е любовен интерес. - накрая се изсмя подигравателно.
- Тогава защо трябва да я оставим? - Алек се подсмихна.
- Защото тя няма нищо общо с това.
- Забавно, много забавно. - Алек се засмя сухо и се наведе напред. - И не знаеш къде е тя, така ли, Стайлс?