-На истина мисля, че трябва да разбереш Хуан или поне да му дадеш шанс да ти обясни. - три дни по-късно Франческа ми заяви.
Бяхме седнали на пейките в училище наслаждавайки се на последните лъчи на октомврийското слънце.
-Не мисля, че бих могла, а й не желая. - Тя въздъхна и завъртя глава към мен поглеждайки ме в очите.
-Не го казвам, защото ми е брат но Хуан не е такъв. Не знам какво му става. Не знам въобще каква е тази работа с Ава, но ще науча. - усмихнах се на оптимизма й.
Пожелавах й успех да изкопчи истината от инатливия си латино брат.
-Хуан за мен е затворена страница- опитах се да предам максимална истинност и увереност на думите си.
Друг бе въпроса, че не ми се получи .
Болката в мен веднага й за н-ти път затегна хватката си около сърцето ми, карайки го да пропусне удър.
Какво ми правиш Хуан Алвира. Като летен грип си, идваш бързо, заразяваш и после бързо си отиваш оставящ големи последствия след себе си.
-И двете знаем, че това не е истина. Виждам го в очите ти. Ти обичаш Хуан и без него не можеш да дишаш. - поклатих глава в несъгласие. - Ще ти кажа едно Ким, не защото Хуан ми е брат, а защото си ми приятелка. Понякога нещата не изглеждат така както трябва и трябва да се вслушаме в контекста. - погледнах неразбиращо.
-Какво искаш да кажеш с това?
-Че може би вината не е в Хуан, а в Ава. Брат ми е честен човек, а даде ли дума не я нарушава. Може би наистина както ти е казал не може да ти каже, не защото не иска, а защото е обещал на Ава да не го прави. - въздъхнах.
Ами ако беше така, самата аз знам Хуан каково момче е.
Мъж на място и обещае ли нещо, щеше да го направи.
Въпроса бе какво беше обещал и защо.
-Замисли се, дали не си виждала нещо, с което може би ще ни подскаже на къде да вървим. -
Спомени веднага нахлуха в съзнанието ми. Всички сцени като късометражен филм завървяха припомняйки ми най-болезните ми случки.
И тогава ми просветна. Как до сега не бях забелязала.
-Тя винаги... - замълчах-тя винаги плачеше. - Фран се усмихна.
И ми кимна с глава, показвайки ми, че ме е чула.
-Тя не е от плачещите момичета по принцип, - заяви-това означава, че има свързано нещо с личния й живот. Нещо, което никой от нас не знае, но скоро ще разберем.
-Какво имаш в предвид?
-Ами ще направим наше мини разследване-усмихна ми се ведро.
Първоначално помислих, че е полудяла, кои бяхме ние, че да се бъркаме в чуждия живот, но после.. ПОСЛЕ ИДЕЯТА МИ ХАРЕСА...
-Добре.
-Знаех, че ще се съгласиш.-След което замлъкна местейки погледа си настрани усмихвайки се широко.
Завъртях глава й аз по посока лицето й и там го видях.
И проблема бе не в широката му усмихва и махащата му ръка, а в очите му, които бяха забити в мен и това не обягна на Фран.
Пабло се издъни.
Защо въобще бе всичко това.
-Какво? - Попитах я в опит да я разколебая от това, което си мислеше.
-Нищо.. - изправи се от мястото си. - Аз ще тръгвам. - хванах я за ръката леко дърпайки я.
Поглеждайки я с поглед, казващ "престани не ставай глупава."
-Излишната тук съм аз. Аз ще ви оставя на саме.
Тя ми кимна без да ми казва каквото й да било.
Изправих се от мястото прегърнах я и тръгнах напред ..
-Здравей Ким-поздрави ме той.
-Здравей Пабло. - поздравих и аз, поклащайки леко глава.
-Звънях ти вчера-прошепна така че Фран да не чуе.
-Знам, извинявай просто имах нужда да постоя сама с мислите си. - Пабло измънка нещо и кимна с глава разбрал ме.
-Тя те чака.. Не я наранявай.. - след тези думи просто си тръгнах оставяйки го с пламнали бузи и очи.
Дали имаше чувства към нея? Ако да защо не й ги показва, не е толкова глупав, че да не е разбрал колко много приятелката ми е хлътнала по него до сега.
Трябваше да поговоря с него и да му покажа какво испуска...
Няколко часа по-късно двете с Франческа и Матю стояхме в столовата, приказвайки и хапвайки нещо леко.
Опитвах се да се усмихвам и да не обръщам внимание на шушуканията.
Всички говореха за случката на партито на Пабло.
Задушавах се.
И колкото да исках да избягам не можех.
Разтресох глава.
Стига Ким не бъди бебе...
-Отивам за вода - каза Франческа, а аз кимнах. - Вие искате ли?
-Не, благодаря имам достатъчно- отвърна й Матю разклащайки пълната си бутилка.
-Ким, а ти?
-Да може. - приятелката ми кимна и тръгна напред като изведнъж рязко се спря и отвори шокирано уста. Чух няколко ахкания и възклицания и проследих погледите.
А когато очите ми фокусираха това, което бе шокирало всички, онемях.
Там, насред соловата, пред всички, стоеше Хуан. Съвсем, съвсем гол, с надпис "Аз съм идиот" на добре оформените му гърди и баскетболна топка пред чатала му. Не виждах гърба му, но бях абсолютно сигурна, че хората зад него имаха идеална гледка към задника му.
А той гледаше мен. И ми се усмихваше широко.
И това, без значение колко бясна бях, ме накара да се ухиля.
- "You gotta go and get angry at all of my honesty" - запя и при звука на дрезгавия му секси глас, няколко момичета ахнаха - "You know I try but I don't do too well with apologies. I hope I don't run out of time, could someone call a referee? 'Cause I just need one more shot at forgiveness."
Той се приближи към мен и продължи да пее песента на Джъстин без изобщо да се смущава, че е гол и се излага пред всички.
- "I know you know that I made those mistakes maybe once or twice. By once or twice I mean maybe a couple of hundred times. So let me, oh let me redeem, oh redeem, oh myself tonight
'Cause I just need one more shot at second chances"
Хуан застана пред мен и впи погледа си в моя. А аз бях опиянена.
- Yeah, is it too late now to say sorry?
'Cause I'm missing more than just your body Oh, is it too late now to say sorry?
Yeah, I know that I let you down
Is it too late to say I'm sorry now?
Той прокара пръсти през гъстите си къдрици и ме погледна нервно.
- Бих искал малко внимание, моля! - каза, което беше излишно защото така или иначе вече всички погледи бяха вперени в него.
- Преди известно време животът ми беше скучен. Спорт, момичета, дразнеща сестра - каза и погледна Фран с цялата обич на която бе способен- Но откакто се появи Ким, всичко се промени. Тя е дразнеща- каза гледайки ме с обожание- И разглезена. Но е перфектна. Тя е умна и има голямо сърце. И аз се влюбих в нея.-
Чух още няколко ахкания, а аз премигнах изненадано.
- Издъних се - продължи латинския красавец - Но аз съм момче, така правим ние.-
Доста от хората около нас се разсмяха.
- Нараних я, и я накарах да се чувства зле. За което адкси много съжалявам. Но сега съм тук, да се реванширам.
След това спря да говори на тълпата и се обърна към мен.
- Надявах се, че ако се изложа публично, донякъде ще сме квит.
Не се сдържах и се разсмях.
- Какво ще кажеш Ким? Можеш ли да ми простиш? Защото съм лудо влюбен в теб.
Очите ми се насълзиха. Хуан Алвира ме обичаше! И го заяви пред всички. Гол. И секси, както винаги.
Усмихнах се в мига в който няколко сълзи потекоха по лицето ми.
Кимнах.
- Да.
- Да? - попита Хуан видимо щастлив.
- Да- отговорих и се разсмях - И аз те обичам.
Хуан се ухили, захвърли топката настрани и ме прегърна, вдигайки ме във въздуха. След това ме завъртя, а аз се опитах да не мисля за факта, че пенисът му беше опрян в мен, и то пред цялата гимназия.
Но някакси нищо от това нямаше значение. Защото Хуан и аз бяхме един до друг.
-Хуан.. - някой извика зад нас. И ето го турнадото съсипващо всичко. Очаквах да се появи, но толкова бързо...
Ава стоеше с отворено уста и очи пълни със сълзи и тогава разбрах.
Тя го обичаше също толкова, колкото й аз и ако мислех, че щях да се отърва толкова лесно от нея, жестоко се лъжех.
Какво става, когато нараниш дявола?
Той си отмъщава.
А Ава въобще не бе никакъв ангел..
***
Съжалявам за забавянето мои любими. Опитвам се, благодаря и на Люси за непрекъснатата помощ, ако не е тя не знам..
Оставам коментарите на вас.
Обичам ви!