Deluxe

24. Sorry

Живота беше относителна величина, понятие или както искайте го наричайте.
Днеска си тук, утре те няма. Един ден обичаш и си обичан, в друг обичаш, но теб не те обичат.
Моята история не бе приказка с щастлив край и не бях принцесата спасена от добър и красив принц.
В моята градина нямаше красиви рози, а бодливи храсти зъбивайки острите си бодли в мен.
Болеше..
Толкова много болеше..
Явно в предишния си живот съм била лош човек, че сега ми го връщаше и изпитвах всичко най-гадно.
Преди ден, ако някой ме бе попитал дали съм щастлива щях да се усмихна, лицето ми да грейне и с топъл поглед да отвърна да.
Но днес разразилата се буря в сърцето ми казваше друго, то плачеше и ронеше кървави сълзи.
Явно не заслужавах да бъда щастлива, щом даже любимия ми не ме обичаше така както ми се искаше.
В една връзка доверието е най-важната част за да крепи всичко случващо се в живота на двамата души и да държи баланса в чувствата, но когато се появи трети или този трети не си е тръгвал никога и винаги е бил там, за какво доверие, чувства, любов говорим?

Поемайки си дълбоко въздух на следващата сутрин се изправих от леглото готова веднъж за винаги да преключа всичко това. Изтрих сълзите си, облякох се, изпих поредната шепа лекарства за да потушат болката в главата ми и високата температура и с високо вдигната глава се запътих към къщата на Алвира.
Бях решена щях да говоря с Хуан, и иска или не щеше да ми каже всичко.
Аз не съм играчка, не съм и момичето на повикване с което да се утешава. Не разбирах и, защо го правеше, защо ми обясняваше, че ме обича, а след това най-нагло тичаше при Ава..
Какво имаше тя, което нямах аз?

-Кимбърлий? - госпожа Алвира ме погледна изненадано.

- Здравейте, Хуан вкъщи ли е? - тя ме погледна и сбръчка вежди.

-Как така дали е вкъщи? Той снощи ми каза, че ще остане у вас..
Краката ми сякаш се подкосиха и за момент пред лицето ми ми причерня.
Значи даже не се бе прибрал. И знаех много добре защо.

-Добре ли си? - попита ме тя и аз като по чудо намерих сили да кимна.

- Надявам се супата ми да е подейсвала. Наистина вложих в нея много любов.-
Усмихнах се едва едва, впрягайки цялата си воля в това да не заплача пред нея.

- Да. Благодаря госпожо Алвира. Беше чудодейна. -Наистина не разбирах как толкова добра жена като нея е отгледала такъв лъжец и предател като сина й.