Deluxe

22. Justin Bieber

-На истина мисля, че трябва да разбереш Хуан или поне да му дадеш шанс да ти обясни. - три дни по-късно Франческа ми заяви.
Бяхме седнали на пейките в училище наслаждавайки се на последните лъчи на октомврийското слънце.

-Не мисля, че бих могла, а й не желая. - Тя въздъхна и завъртя глава към мен поглеждайки ме в очите.

-Не го казвам, защото ми е брат но Хуан не е такъв. Не знам какво му става. Не знам въобще каква е тази работа с Ава, но ще науча. - усмихнах се на оптимизма й.
Пожелавах й успех да изкопчи истината от инатливия си латино брат.

-Хуан за мен е затворена страница- опитах се да предам максимална истинност и увереност на думите си.
Друг бе въпроса, че не ми се получи .
Болката в мен веднага й за н-ти път затегна хватката си около сърцето ми, карайки го да пропусне удър.
Какво ми правиш Хуан Алвира. Като летен грип си, идваш бързо, заразяваш и после бързо си отиваш оставящ големи последствия след себе си.

-И двете знаем, че това не е истина. Виждам го в очите ти. Ти обичаш Хуан и без него не можеш да дишаш. - поклатих глава в несъгласие. - Ще ти кажа едно Ким, не защото Хуан ми е брат, а защото си ми приятелка. Понякога нещата не изглеждат така както трябва и трябва да се вслушаме в контекста. - погледнах неразбиращо.

-Какво искаш да кажеш с това?

-Че може би вината не е в Хуан, а в Ава. Брат ми е честен човек, а даде ли дума не я нарушава. Може би наистина както ти е казал не може да ти каже, не защото не иска, а защото е обещал на Ава да не го прави. - въздъхнах.
Ами ако беше така, самата аз знам Хуан каково момче е.
Мъж на място и обещае ли нещо, щеше да го направи.
Въпроса бе какво беше обещал и защо.
-Замисли се, дали не си виждала нещо, с което може би ще ни подскаже на къде да вървим. -
Спомени веднага нахлуха в съзнанието ми. Всички сцени като късометражен филм завървяха припомняйки ми най-болезните ми случки.
И тогава ми просветна. Как до сега не бях забелязала.

-Тя винаги... - замълчах-тя винаги плачеше. - Фран се усмихна.
И ми кимна с глава, показвайки ми, че ме е чула.

-Тя не е от плачещите момичета по принцип, - заяви-това означава, че има свързано нещо с личния й живот. Нещо, което никой от нас не знае, но скоро ще разберем.

-Какво имаш в предвид?

-Ами ще направим наше мини разследване-усмихна ми се ведро.
Първоначално помислих, че е полудяла, кои бяхме ние, че да се бъркаме в чуждия живот, но после.. ПОСЛЕ ИДЕЯТА МИ ХАРЕСА...