Deluxe

27. Father

Побелелите ми кокълчета от студа почукаха по масивната дървена врата. Бе началото на ноември, но зимата вече се усещаше с всяка глътка въздух, която поемаха белите ми дробове.
Огледах се нагоре-надолу по улицата сигурна, че Хуан не ме е последвал или пък, че няма някой друг познат.
Чаках.
Чаках.
Нищо.
Почуках отново притаила дъх, молейки се най-накрая да ми се отвори или поне да разбера какво се случва.
Секунда по- късно вратата се отвори с адска сила, а срещу мен застана Ава, бършейки си сълзите слисано.

-Кимбърлий? - огледа се към улицата. - Какво правиш тук?

-Добре ли си? -изненадана от въпроса ми тя кимна.

-Готвя и от лука - смоторлеви.

-Трябва да поговорим. -русокоската присви очи и скръсти ръце пред гърдите си, придавайки си сериозен вид.

-От къде въобще знаеш къде живея? Хуан ли ти каза? - заобиколила исканията ми попита. Кимнах в съгласие.

-Предател ще го убия..-прошепна не достатъчно тихо, че успях да я чуя.

-Той не е виновен аз го принудих.
-тя се засмя.

-Ти си направила какво?

-Помолих го и той ми каза.

-Аха... И от къде това желание да говориш с мен? - надигна небрежно едната си вежда.

-Може ли да вляза? - по лицето й се прокрадна уплаха, а ръката й мъшинално се уви около бравата стискайки я.

-Сега не е удобно Кимбърлий, някой ден може би. Но не и днес. - понечи да тръгне, когато въпроса ми я закова на мястото й.

-Той е тук нали. - завъртайки се кръгом, ме погледна в очите.

-Не знам за какво говориш!

-Баща ти.. За баща ти говоря..

-Казал ти е всичко.. - Не очаквах такава реакция, но очите й се ококориха така сякаш бе видяла призрък стрелнати право зад гърба ми.
Но лошото не бе в това което й казах, а в това което се намираше зад мен.
Леко се завъртях виждайки едра мъжка фигура вървяща бързо към нас.
Изтръпнах.
Това ли беше той?
Мъж на около четирдесет и пет години, вношително висок с посивяла коса и лице подпухнало явно от ежедневния прием на алкохол.
Сега разбрах защо Ава си мълчеше. Този мъж изглеждаше влудяващо страшно.

-Коя е тази? - стрелна въпроса си директно към дъщеря си сочейки ме без да ме поглежда.
Ава  треперейки пристъпи назад без да казва нищо, леко клатейки глава правейки ми знак да мълча.