Deluxe

23. Love

Какво в същност бе любовта?
Мираж?
Блян?
Изживяване?
Или всичко за теб?
Любовта идваше и си отиваше, но винаги оставяше следа след себе си, и само този, който не е обичал не знаеше какво е.
Явно до сега аз също не бях обичала истински. Когато Хуан бе около мен сърцето ми биеше лудо и почти всеки път щом ме наречеше по име пеперуди почваха да пъркат в стомаха ми.
С Остин не беше така, никога не съм му била толкова отдадена колкото бях сега.
Никога не съм искала да го гледам с часове и да му се любувам или просто да прокарам пръсти през меката му рошава коса, неговата винаги беше гелосана и на клечки. Никога не съм се събуждала сутрин до него и никога не ми е правил закуска.
Хуан беще грижовен и въпреки че на няколко пъти ме нарани, моето сърце беше негово завинаги...

***

Живота ми бе някаква пълна какфония подправена с ирония и смях. Веднага след лудото признание на Хуан, че ме обича, ме тръшна страшен грип, приковал ме цяла седмица на леглото.
Кашлях, чувстах се като парцал и факта, че изпуснах партито по случай Хелоуин ме скапваше тотално.

През деня на тридесет и първи октомври на вратата ми почука първо Франческа, а по-късно и моят любим.
Колко е странно да го наричам така...

-Добре ли си? - топлата длан на приятелката ми се приплъзна галейки ме по лицето.

-Добре съм, колкото мога да бъда-отвърнах леко усмихвайки се. - Какво става в училище още ли съм на хората в устите? - тя ми кимна без да ме поглежда.

-Като каза говори ли с брат ми каза ли ти нещо? - поклатих глава.

-Ако знаех щях да ти кажа, по питах и Хуан на няколко пъти, но той вечно се измъква сменяйки темата или правейки се, че не ме е чул. - Франческа въздъхна.

-Дали Ернесто не знае нещо? Тази работа около Ава ми се вижда твърде съмнителна. Какво е това бранене и криене. Нищо не разбирам..

-Повярвай ми всяка секунда се питам това. Защо? Защо точно Хуан и по каква причина..

-Виж ще отскоча до Ернесто и ако науча нещо ще ти се обадя. Няма да оставим нещата така, ще разберем, защо змията Ава се върти около брат ми така. - изправи се от мястото си. - Оправяй се бързо и яж топла супа. Разбра ли ме? - кимнах усмихвайки й се.

-Разбрах...

***
Няколко часа по-късно все още бях в стаята си и привършвах втора кутия носни кърпички за деня, а бе едва един следобяд.
Кихнах високо в мига, в който на вратата ми се почука.