Deluxe

21. Pablo

Колата на Пабло, която бе черен малък опел в доста добро състояние, спря пред нас и зачака.
Той мълчеше, стиснал здраво волана с ръце, вгледан в далечината напред. Може би търсеше думи ,с които да ме попита какво ставаше и защо е това напрежени между мен и Хуан.

-Виж- след известно време заговорих бършейки поредните си и надявайки се последни сълзи. -Благодаря ти , че ме защите , но не трябваше да ме караш чак до вкъщи. – Обърнах се и погледнах към тъмната ни къща. Часа бе около един след полунощ и родителите ми отдавна си бяха легнали. - Остави собественото си парти заради мен. – Продължих поглеждайки го.

-Всичко е наред. И без това беше скучно. Е, поне допреди малко- усмихна ми се в мрака .

Едва чак сега разбрах, защо Франческа бе влюбена в него. Това момче имаше изящни черти, месести устни, буйна кестенява коса, топли очи и татуировка на дясната си ръка, която чак сега забелязах.
Странно как дружах с тези момчета , а всеки ден научавах нещо ново за тях или по-скоро осъзнавах , колко неща ми обягват в хората , като тази татуировка например .

-Харесва ли ти?- попита ме явно забелязал ме , че се взирам в нея.

- Да. Аз никога не съм се замисляла да си направя.

- А трябва- отвърна той- Щеше да си още по-хубава.
От комплимента му се изчервих, заради което изненадах и себе си.

- Благодаря. Наистина ми е кофти, че съсипах вечерта. - Сбръчках леко устни.

- Не е твоя вината-увери ме.- Наистина! Хуан ми е като брат, честно, но понякога е толкова глупав, че чак не е за вярване – въздъхна леко поглеждайки настрани.

- Да, забелязах .

- Знаеш ли, Ава не е подходяща за него. Но той се държи така сякаш й е домашно кученце. Не го разбирам, наистина – вдигна рамене в почуда .
Погледнах през прозореца на автомобила и за първи път изрекох това, което не исках да приема.

- Мисля, че той е влюбен в нея. А и начина по който се държа с мен тази вечер -стиснах очи при спомена.

- Виж. Не искам да го оправдавам, но той не е такъв. Не избухва толкова лесно. Предполагам, че и двете му действате по-силно от останалите момичета и просто си изпусна нервите. Но съм абсолютно убеден, че никога не би наранил момиче. Най-малко теб.-
Обърнах се към Пабло и кимнах.