В сряда след обяд, влязох в офиса на г-н Гриимън и метнах редактирания ръкопис на бюрото му. Той го взе с шокирано изражение.
- Лол, Роуз! - Не очаквах да приключиш с това поне до четвъртък!
- Работя бързо. - усмихнах се самодоволно, а отвътре ме изпълваше гордост.
- Надявам се да е също толкова добре редактиран, колкото скоростта, с която е направен.
- Не мисля, че ще бъдете разочарован.
- Увереност! Правите ми добро впечатление, госпожице Найт.
- Благодаря. - усмихнах се.
Той отвори ръкописа.
- Ще го прегледам и ще ви го върна веднага, щом мога.
Кимнах и излязох от офиса.
Реших да се възнаградя за завършването на първия си ръкопис, като се отбия до столовата и си взема сода.
Отворих хладилника и разгледах рафтовете, спирайки се на диетична кола. Тананиках си тихо, докато затварях хладилника, а когато се обърнах видях Хари, облегнат на него. Изкрещях леко и изпуснах содата си на пода.
Той се подсмихна.
- Защо ме уплаши? - сопнах му се, докато се навеждах да си взема содата.
- Защото си много податлива.
Направих гримаса.
- Благодаря. - казах саркастично.
Минах покрай него и излязох от столовата. За съжаление, той ме настигна.
- Поздравления за завършването на първия ти ръкопис.
- Както и да е.
- "Благодаря" би било достатъчно.
- Нямаш ли си работа за вършене? - попитах, спирайки и обръщайки се към него, раздразнена.
- Разбира се, че имам.
- Тогава, отивай да я вършиш.- процедих през зъби.
- Предпочитам да не го правя. - подсмихна се.
- Как изобщо си запазил работата си? - извъртях очи.
- Аххх...- взе содата от мен и очерта с пръст върха на кенчето. - Аз съм дяволски добър в това, което правя.
- Много арогантен? - взех си обратно содата.
- Не, просто прецизен.
Намусих се и тръгнах към бюрото си. Седнах и подпрях главата си, раздразнена от Хари и подигравките му. Самодоволната му усмивка не беше избледняла, когато седна на стола си.
- Не искаш да отваряш содата все още ,скъпа, ще експлодира от падането.
- Млъквай! - отворих ръкописа, който бях взела от господин Гриимън по-рано.
Това, изглежда, го разсмя повече, докато се въртеше на стола си. Въздишка излезе от устните му, просто от скука. Джеси му подаде някаква хартия през бюрото му, а той я взе, изучавайки я с поглед.
- Трябва да се шегуваш! - той каза, друсайки се на стола си. Първо сгъна хартията, след което тръгна към офиса на господин Гриимън, оставяйки останалата част от нас шокирани. Вратата се затръшна след него.
- Какво пишеше?- Зейн попита Джеси.
- Нищо необичайно. Просто процентите за свиването на бюджета, които компанията трябва да направи.
Свих рамене и погледнах содата. Реших да изчакам по-дълго преди да я отворя.
Няколко минути по-късно, ясно крещене се чу от офиса на господин Гриимън.
- Тези съкращения са прекалено големи! Ако ги направим сега, компанията ще бъде на загуба след три години. Можем да си позволим да направим по-малки!- отличих дълбокия британски акцент на Хари.
- Това е разумният път в дългосрочен план. Ще си върнем парите в края на годината и всичко ще бъде наред. Не знаеш за какво говориш..
- Искаш ли да бъдеш на загуба след три години? Това са още три години на работа за всички нас, а после всички ще бъдем уволнени!
- Откъде знаеш, че изчисленията ти са точни?
Имаше пауза.
- Безпокоя се за компанията.
- Стайлс...
Хари изскочи от офиса, със зачервени от гняв бузи. Всички го наблюдавахме, когато профуча през бюрото на Мариън и тръгна към асансьора.
- Хари и избухливостта му. - Зейн се подсмихна.
- Защо толкова полудя заради съкращаването на бюджета?- попитах. - Изглежда толкова дребнаво.
- Той е много загрижен за работата си. - Зейн повдигна рамене.
- Не изглежда така. - изсмях се.
- Може и да не върши работа през цялото време, но е дяволски умен. Почти не се нуждае от калкулатор.
Тези новини ме шокираха. Хари не изглеждаше като човек, който е факир в математиката.
Върнах се към ръкописа си. Хари е толкова сложен човек, всеки ден научавам нещо ново за него. Колкото и да го презирах, не можех да отрека, че би могъл да бъде и любознателен..
Три часа минаваше, а Хари все още не се беше върнал. Нямаше го от час и половина. Започвах да се чудя какво се случваше.
- Госпожице Найт. - г-н Гриимън ме повика от офиса си.
Станах предпазливо и тръгнах към него.
- Ръкописът, който редактирахте, беше фантастичен. Бих искал главният изпълнителен директор да го прочете и да изкаже мнението си, преди да го публикуваме. Бихте ли го занесли на господин Кристъл, два етажа нагоре? Обикновено го прави Мариън, когато имаме всички ръкописи за седмицата, но вярвам, че той би се радвал да се запознаете.
Кимнах и преглътнах. Той се усмихна и ми подаде папката.
Опитах да успокоя нервите, бушуващи в мен, докато вървях към асансьора. Токовете ми тракаха по пода.
Влязох в офиса на господин Кристъл, а секретарката ме поздрави.
- Роуз Найт. Господин Гриимън ме изпрати.
Тя кимна.
- Господин Стайлс е все още при него, бихте ли изчакали?
- Трябва само да оставя това. Ще бъда бърза.
Тя кимна, присвивайки устни.
- Добре, влезте.
Когато стигнах до фоайето на офиса на г-н Кристъл, чух високия глас на Хари. Преглътнах, почуках на вратата и влязох.