Г.Т.Н.А.ДЖ.
Сутринта излязох рано от вкъщи трябваше да разбера какво е разбрал Остин. Тъкмо паркирах колата на мястото на което го чаках когато телефона ми звънна.
Джъстин: Да скъпа.
Лея: Излязъл си. Трябваше да ме събудиш. Нали си добре? Нямаш болки?
Джъстин: Да, добре съм. Не се притеснявай. Става ли да се чуем после.
Лея: Добре. Обичам те.
Джъстин: И аз те обичам. Прибрах телефона си и слязох от колата.
Джъстин: Остин?
Остин: Здравей. Този който търсиш е Бен. Как така Бен та той от малък работи за баща ми мамка
му.
ГТ.Н.А.Л.
Седях си в стаята когато влезе Ева Заедно с Ирина и Катрин.
Ева: Лея, мама разреши да отидем на фризьор за да оправят косата ми ела и ти.
Лея: Добре. Само секунда.
Влязохме в един фризьорски салон в квартала и една от жените там прегърна Ева и Катрин, а Ирина я гледаше злобно.
- Добре дошли. Това новата снаха ли е? Каза и ми се усмихна.
Катрин: Да.
- Ай, здравей ,снахичке. Прегърна ме и целуна бузите ми.
- Много сме слушали за теб, но най накрая днес се запознахме. Много си красива. На погребението имаше много хора.
Лея: Много си мила. Аз съм Лея.
- Аз съм Уенди, скъпа. Приятно ми е да се запознаем.
Лея: И на Мен.
Седнах до една жена докато чакаме Ева караше се на дъщеря си изглеждаше много нагласена.
Лея: На сватба ли сте?
- Каква сватба? Каза и се засмя.
Уенди: Това е новата снаха на Бийбър. Запознахте ли се?
Лея: Лея, приятно ми е.
- И на мен. Аз съм Дани.
Дани: Найстина ли си помисли, че отивам на сватба? Колко си наивна.
Говорихме си много страшно приятни хора.
Дани: Много си сладка. Идвай тук всеки ден.
Лея: Ако можех. Вкъщи ми е много скучно. Катрин ме погледна лошо и се засмяхме.
Лея: Тоест, благодаря на нашите, че не ми дават да се занимавам с как да работа. Дотича едно момиченце и едно момченце Дани им се скара и те пак излязоха.
Лея: Твой деца ли са?
Дани: Да.
Лея: Къде е баща им?
Дани: Избяга.
Лея: Кой ги гледа докато те няма?
Дани: Те си остават сами вкъщи. Прибирам се преди утрото. Спря три четири часа.
Лея: Никого ли си нямате?
Дани: Не. Парите не стигат за да им намеря бавачка. Хрумна ми нещо взех си чантата и станах.
Лея: След малко ще се върна. От среща имаше магазин за играчки влязох и купих подаръци на децата просто така ми дойде от вътре. Децата много се зарадваха когато ги видяха.
Дани: Нямаше нужда. Благодаря, мила.
Лея: Няма за какво. Може ли утре да дойда да погледам децата?
Дани: Лея, благодаря ти, но няма нужда справяме се. Ела някой път на гости ще ми е приятно.
Лея: Разбира се.
Прибрахме се вкъщи и разбира се ядосаната Грейс ни посрещна на вратата.
Грейс: Защо се забравихте толкова много?
Лея: Ще ви попитам нещо. Някога мислили ли сте, че тези хора могат да имат свой желания и мечти?
Грейс: Какво искаш да кажеш с Това?
Лея: Например Ирина. Може да иска дя живее в собствена къща. Или Ева какви мечти има тя? Някога питали ли сте ги за Това?
Грейс: Тя ще се омъжи. Ще бъде дъщеря на Адам Бийбър в къщата в която ще отиде. Трябва да знае, как да се държи. От повече няма нужда.
Лея: А ако не го иска?
Грейс: Докато умра ще стой до полата ми.
Лея: А
Седях с Мат в колата и го накарах да се обади на Бен.
Мат: Бен, Джъстин каза да дойдеш веднага в склада. Каза и му затвори.
Слязохме от колата и влязохме в склада след десет минути вратата се отвори Мат светна лампата затича се и го удари, но Бен му отвърна изправи се и започна да бяга.
Джъстин: Мат, добре ли си? Мат ми кимна, а аз се обърнах към Бен опитваше се да излезе, но всичко беше заключено. Обърна се и се затича към мен затегнах юмрука си и когато беше до почти до мен го ударих и той остана в безсъзнание. С Мат го качихме в колата и тръгнахме към вкъщи, когато стигнахме той се свести вкарах го в стаята на баща ми, а той ме погледна стреснато.
Адам: Какво става?
Джъстин: Седни Бен. Хората ми доведоха и Остин.
Джъстин: Изпратих Остин да наблюдава, ако дойде някой. Кой дойде тази нощ, Остин?
Остин: Бен. Сложи торбичка с прах в колата с която щеше да излезе Джъстин.
Бен: Вярвате на този луд?
Джъстин: Защо побягна днес?
Бен: Защото се страхувах, че ще ме убиете. Не бих ви предал. Изкарах пистолета си и го насочих към главата му.
Джъстин: Ако сега натисна спусъка, ще умреш, нали Бен?
Адам: Джъстин! Бен, защо го направи. Взех те от улицата храних те! Дадох ти къща! Повикайте Ноа и Уен. Да дойдат и да го вземат. Да го закарат на бунището и да го застрелят в главата.
Джъстин: Не може. Трябва да говоря с него.
Адам: Прави, каквото искаш. Очите ми да не го виждат повече.
Джъстин: Водете го в склада. В същият момент влезе Итън.
Итън: Какво става?
Джъстин: Намерихме предателя.
Итън: Кой?
Джъстин: Бен.
Итън: Ах това копеле! Къде е сега? Сам ще го убия.
Адам: Ти ли ще го убиеш? Ти ли? Толкова ли си смел? Да го беше застрелял отдавна.
Джъстин: Татко!
Адам: Не се намесвай! Излез Итън!
Итън излезе, аз тръгнах след него и го настигнат преди да се качи в колата си.
Джъстин: Итън, чакай познаваш такта не искаше да каже това.
Итън: Зарежи свикнал съм с него. Къде е този Бен?
Джъстин: Бен няма да умре. Бен ще говори.
Итън: Какво ще говори? Всичко е ясно.
Джъстин: Ще разкаже всичко което знае и не знае. Има неща който не се връзват. Бен не знае всичко, но поне част.
Итън: шибаната ти милосърдие. Намерил си го, накажи го. Пръсти му главата, нека да умре. Ако не можеш ти аз ще го направя.
Джъстин: Итън, спри. Като го убием няма да спечелим нищо. Излез и се успокой. Влязох в къщата отидох при баща ми и седнах срещу него.
Джъстин: Итън, е твой син. Каквото и да е станало е твой син. Не си го погледнал от както се събуди от комата. И той се отдалечава от нас. От теб, от семейството.
Адам: Не ти давам отчет. Всички трябва да се отчитат пред мен. Бил съм такъв до днес и такъв ще си отида. Изпуфтях няма смисъл да се занимавам с него той си е такъв.
Джъстин: Ще ми помогнеш ли? Трябва да изпратим доставка за Ирак. Оръжие.
Адам: Знам. Обади се на чичо си. Аз ще уредя работата с парите.