The Woman of the Devil

Четиринадесета глава

Г.Н.А.ДЖ.
Пътувах към работното място на човека който дължи пари на Спенсър трябва да уредя този въпрос. Влязох в паркинга и го видях да прибира оръжия в колата си какво прави този отново. Спрях колата и слязох.
Спенсър: Къде сте, братле? Вие къде сте?
Джъстин: Какво правиш отново?! Взех оръжието което държеше.
Спенсър: Писна ми, каквото ще става, да става! Ще умра, но няма да позволя на този сводник да живее!
Джъстин: Добре. Сега тихо. Дай ми 15 минути. После прави каквото искаш. Засечи 15 минути.
Спенсър: След 15 минути влизам вътре, братле.
Джъстин: Добре.
Влязох в офиса на онзи без да изчакам секретарката да се изкаже.
Джъстин: Ехо.
- Кой си Ти?
Джъстин: Да говорим за парите на Спенсър.
- Не му дължа нито стотинка. Предай му. Сложи ръката си на рамото ми, а аз проследих движението му и избутат ръката му.
Джъстин: Внимавай с тази твоя ръка може да се озове на друго място. Не се прави на умен. Не ми се занимава с теб. По договор му дължиш пари. В офиса влязоха трима охранители, а аз се засмях.
Джъстин: По- добре ми донеси парите. За да не се вбеся. Ясно?
- Кой си Ти? Знаеш ли кой съм аз?! Затворих очи и се усмихнах когато ги отворих един химикал от бюрото му беше забит в ръката му при което изкрещя като жена. Охранителите тръгнаха към мен взех лепилото което също беше на бюрото и го разлях отгоре бутнах двама от тях и ръцете им се залепиха за бюрото обърнах се към последния ударих го и припадна влезе още един и насочи пистолет към главата ми скочих върху него взех пистолета и стрелях в краката му. Обърнах се към онова куче което буквално плачеше.
Джъстин: Аз съм Джъстин Бийбър.
Излязох на паркинга и хвърлих двата така с пари в краката му.
Спренсър: Братле?
Джъстин: Благодари се на баща си. Ако не беше той нямаше да се занимавам с това. Разбра ли ме?
Спенсър: Разбрах, разбрах.
Джъстин: И не се занимавай повече с глупости. Качих се в колата и излязох.
Телефона ми звънна и вдигнах.
Джъстин: Лея, зает съм. Ще говорим после.
Лея: Не, може. И аз не съм добре. Къде си?
Джъстин: ЛЕЯ, ПОСЛЕ! Извиках.
Лея: ЩЕ ПОЛУДЕЯ! Извика и затвори.
Отидох при Остин главата ми ще се пръсне от толкова мислене.
Джъстин:Трябва ми твоята помощ.
Остин: Каква?
Джъстин: Събрах всички момчета казах им, че ще има голяма среща на която ще отида. Оставих колата с която трябва да отида в един от складовете. Искам ти да се промъкне и да видиш кой ще влезе в склада.
Остин: Ще го направя.
Г.Т.Н.Л.
Бях в стаята си когато Ева нахлу.
Лея: Ева? Какво има?
Ева: Трябва да ми помогнеш да изляза, моля те? Трябва да видя дали е добре не ми вдига. Ако някой разбере, че съм излязла ще стане страшно.
Лея: Кого да видиш? Приятеля си ли?
Ева: Шшш. Тихо!
Лея: Добре, хайде. Излязохме от къщата без никой да види разбира се Мат дойде с нас. До колкото разбрах момчето живее в квартала Ева влезе в къщата в която живее, но го нямаше и се прибрахме.
Тъкмо Ева отвори входната врата и се показа майка и. Хвана я за косата и я вкара вътре завлече я по стълбите, а аз тичах след тях.
Лея: ЕВА, ПУСНЕТЕ Я. Влезе в стаята и и я бутна на леглото Ирина веднага дотича.
Грейс: Нали ти е забранено да излизаш?! Кой ти разреши?!
Ева: Съжалявам, прости ми! Изплака. Грейс взе ножицата и хвана косата и.
Лея: КАКВО ПРАВИТЕ? ОСТАВЕТЕ Я! Извиках
Грейс: Ти не се меси! На тези момичета им е забранено да излизат! И за това си има причина!
Лея: Няма да ви позволя да направите това!
Ева:Лея, стига. Моля те, остави. Изплака и се предаде ножицата започна да реже дългата и коса. Гледах невярващо и плачех тези хора са побъркани излязох тичайки и влиза в нашата стая. Ръцете ми трепереха не мога да повярвам трябва да можа да направя нещо. Взех телефона си и набрах Джъстин.
Джъстин: Лея, зает съм. Ще говорим после.
Лея: Не, може. И аз не съм добре. Къде си?
Джъстин: ЛЕЯ, ПОСЛЕ! Извика
Лея: ЩЕ ПОЛУДЕЯ! Извиках  затворих и хвърлих телефона на леглото. Какъв е този начин на живот жените тук нямат ли право да дишат. Ще се задуша тук не мога да издържам повече.

Стана късно отново го нямаше, отново бях на терасата този път бясня. Ирина мее гледаше от стаята си с самодоволна усмивка. Какво съм и направила, че ме мрази. Чух шум погледнах и видях, че си дойде и слиза от колата си. Помислих, че се качва в стаята, но след 10 минути отново излезе бесен и изхвърча на някъде. За бога найстина ще се побъркам. Не ми пука за техните правила свободна съм да правя каквото искам. Взех си чантата и излязох.
ГЛТ.Н.ДЖ.
Почуках и майка ми ми отвори.
Грейс: Добре дошъл. Баща ти те вика. Кимнах и и влязох в кабинета.
Адам: Вземи го. Каза и ми подаде пистолета който е толкова ценен за семейството.
Джъстин: Той не е мой твой е. Говори ли с Итън?
Адам: Не.
Джъстин: Защо не му позволяваш да се успокой?
Адам: Семейството е всичко. Ако то не е до теб, нула си. Няма те. Ако семейството ти не сой до теб, не си никой. Те са твойте ръце и крака. Те удрят и натискат спусъка. То те защитава. И ти защити семейството си, когато се наложи. Моят син умря пред очите на брат си. Човекът който се е родил от същата утроба като теб. Не можа да го защити.
Джъстин: Свърши ли?
Адам: Не съм свършил. Излязох от кабинета, а след това и от къщата качих се в колата и потеглих. Ще се задуша всеки ден примката около врата ми се стяга все повече. 
Г.Т.Н.А.Л
Влизах в бара в който работеше Джъстин, но Ноа Мат и още две момчета бяха плътно зад мен.
Лея: Боже, дай ми търпение. Спрях се пред входа и се обърнах към тях.
Лея: Чакайте тук.
Ноа: Но..
Лея: Кълна се, ще направя голям скандал!
Мат: Добре, снахичке.
Лея: А и това "снахичке"... Какво ми пука? Влязох вътре както винаги беше пълно. Добрах се до бара зад който стоеше управителя на клуба и седнах.
Лея: Може ли една бира? Извиках заради шума. Най после се обърна и ме видя. Шок се изписа на лицето му.
- Снахичке, добре дошла. Джъстин тук ли е. Започна да се оглежда, а аз извърнах очи.
Лея: Джъстин не е тук! И не ме интересува къде е. Дойдох сама.
- Какво говориш? Но той нали знае, че си тук?
Лея: Виж какво донеси ми бира!
- Снахичке каква бира. Взе шампанско и го отвори.
Лея: Няма нужда от шампанско. Дай ми бира. Извика някакво момче и му каза нещо след което ми подаде чашата. Взех я и я изпих. След още три чаши се прибрах.
Г.Т.Н.А.ДЖ.
Карах с цел да се успокоя малко. Отново този телефон мамка му.
Джъстин: Да Сет. След това което чух кръвта ми се смрази.
Джъстин: Веднага идвам.

Спенсър плачеше на дивана отново неадекватен, а баща му лежеше мъртъв на пода Итън Уен Сет седяха по стената.
Джъстин: Спенсър,как стана това? Започна да удря главата си в масата.
Джъстин: СЪВЗЕМИ СЕ! Извиках и застанах пред него.
Спенсър: Татко дойде. После се скарахме. Застрелях баща си. Можеш ли да си представиш, застрелях баща си! Изплака. След като се скарахме отиде да говори по телефона. За да се отпусна реших да дръпна една черта. Нататък не си спомням нищо! Не си спомням. Моля те, спаси ме от това! Не мога да отида в затвора, ще умра там!
Джъстин: Оставете ни за малко. Ако сега ти помогна знаеш ли какво ще стане?
Спенсър: Какво?
Джъстин: Болката няма да утихне. Там лежи баща ти.
Спенсър: Какво да правя!
Джъстин: Да отидем в полицията. Там няма да се случи нищо с теб. Обещавам.