The Woman of the Devil

Тринайста част

Лея: Ваша снаха съм.
Адам: Снаха...дръпни пердето. Отидох до прозореца и ги дръпнах слънчевата светлина нахлу в стаята. Влезе майката на Джъстин и се развика.
Грейс: Кой ти каза да правиш това?
Адам: Грейс, аз и казах. Ти излез. Тя ме погледна обърна се и излезе потупа мястото до него и аз седнах.
Адам: Възраст?
Лея: 19.
Адам: Майка, баща?
Лея: Майка ми е жива, баща си не го познавам нямам представа.
Адам: Не казвай на мъжа си. Малко ще се оправя после. Кимнах му и се усмихнах.
Лея: Вие си знаете. Мога да кажа, че харесвам баща му добър човек изглежда.
Бях в стаята на Ева, когато разбра новината полетя от щастие.
Лея: Как трябва да се държа с баща ви.
Ева: Първо, главата ти винаги трябва да е наведена напред. Няма засичане на погледи. Докато не ти кажат не говориш.
Лея: Шегуваш се. И двете се засмяхме.
Ева: Бъди такава каквато си.
Лея: Да, добър съвет майка ви не ме харесва особенно.
Излязох от стаята и се засякох отново с Грейс.
Грейс: Какво ти казах? Не се намесва в работи който не разбираш. Не казвай на никого, че се е събудил.
Лея: Не чакат ли всички тази новина?
Грейс: Когато баща ти реши тогава.
Лея: Баща ми ли?
Грейс: Какво има? Вече е и твой баща. Чу се шум обърнахме се и видяхме Джъстин.
Джъстин: Мамо, татко събуди ли се? Тя му кимна и той се затича към стаята ни веднага тръгнах след него. Седна на леглото държеейки лицето в ръцете си.
Лея: Извинявай. Майка ти ми каза да не казвам нищо. Както седеше скочи и хвана лицето ми.
Джъстин: Нали е добре? Добре е, нали?
Лея: Добре е, много е добре. Засмях се, а той ме прегърна.
Джъстин: Ще отида да го видя. Кимнах му и излезе.
Г.Т.Н.А.ДЖ.
След като говорих с Итън Взех Мат и излязохме исках да говоря с него и реших малко да те поразходим.
Джъстин: Мат искам да направиш нещо.
Мат: Кажи?
Джъстин: Избери си най-доверените момчета. Да следят около къщата 24 часа. Но нека да не се набиват на очи, за да не ги забележат. Така им предай.
Мат: Добре братле. А тези който влизат и излизат от къщата?
Джъстин: Нека ги запомнят. Ще знам, кой само крие.
Мат: Братле?
Джъстин: Мм?
Мат: А аз?
Джъстин: Теб ще те следи друг. Мат, какви ги говориш, мамка му? Ако не ти вярвах, щях ли
да ти казвам това? Казах и се засмях.

Излязох от стаята и тръгнах към стаята на баща ми.
Грейс: Иска да те види. Кимнах и и влязох в стаята. За пръв път от толкова време срещнах погледа си с този на баща ми. Изглеждаше напълно като себе си с кораво изражение. Поех си дъх и седнах до него.
Адам: Защо дойде?
Джъстин: Мама ме повика и дойдох. Не трябваше ли да идвам?
Адам: Не каза ли нито за моята смърт, нито за вашата, когато тръгна?
Джъстин: Да си тръгна ли?
Адам: Не съм го казал.
Джъстин: Не го мисли сега, после ще говорим.
Адам: кое е това момиче?
Джъстин: Жена ми. Ожених се.
Адам: Даже не мога да повярвам.
Джъстин: Повярвай тя е моят живот татко.
Адам: Запознах се с нея изглежда добро момиче.
Джъстин: Така е. Тя е прекрасна.
Адам: Разкажи ми какво се е случила докато не бях в съзнание. Разказах му почти всичко и телефона ми звънна.
Джъстин: Да?
Итън: Има една работа за уреждане. Има едно момче баща му е наш познат момчето взима наркотици един тип има да му връща пари, но е отказал да му ги даде. Човекът се притеснява момчето да не направи някоя  глупост и ни помоли да му помогнем.
Джъстин: Добре ще се заема дай ми адреса на момчето.
Итън: Казва се Спенсър.
След момент Итън ми изпрати адреса и тръгнах.

Влязох в къщата и се огледах типично ергенски квартира влязох в хола и го заварих да седи на дивана и да почиства пистолет, а до него спеше момиче.
Спенсър: Леле страхотно ти дойде! Стана от дивана и вместо да заобиколи масата скочи през нея и ме прегърна.
Джъстин: Какво правиш с това в ръцете ти?
Спенсър: Какво правя? Реших да изтрия прахта. Прислугата ми не я изтри. Страхувала се малоумницата.
Джъстин: Остави го.
Спенсър: Добре, братле. Каза и остави пистолета на масата личеше му, че е неадекватен.
Спенсър: Седни. Малко е разхвърляно извинявай.
Джъстин: Не е заради това. Казах и посочих момичето в бесъзнание.
Спенсър: Аа за това. Тя няма да чуе дори и да взривят бомба. Погледни.
Взе пистолета и стреля в стената и се засмя.
Спенсър: Казах ти. Та на проблема онова копеле ми дължи 5 бона и не ми ги дава, братле. Каза, прави каквото искаш няма да ги получиш. Ще го убия, ще стрелям много пъти в главата му!
Джъстин: Спокойно, ще ти донеса парите.
Спенсър: Ако не мъжеш да ги вземеш ще отида да убия онзи тип! Ще го накълцам!

Г.Т.Н.А.Л.
Стана късна, а Джъстин още го няма. Излязох на терасата и при мен дойде Ирина.
Ирина: Все още не се е върнал, нали? По добре да свикваш още от сега. Мъжете Бийбър  са такива. Един път започне ли да закъснява свършено е. Ще започне да се прибира призори.
Лея: Джъстин не е от това число на мъжете Бийбър. Обърнах се и го видях през прозореца да влиза в кухнята и се усмихнах.
Лея: Ще вървя дойде си. Станах и влязох в кухнята затичах се и веднага го прегърнах.
Джъстин: Търсех те. Каза и целуна устните ми за кратко.
Лея: Бях на терасата с Ирина.
Джъстин: Да се качваме в стаята.

Гледах през прозореца Ирина все още седеше и гледаше в нищото.
Джъстин: Липсвах ли Ти?
Лея: Колко добре познаваш, Ирина?  Казах и се обърнах към него.
Джъстин: Попитах те дали ти липсвах, това ли е отговора? Каза и ме прегърна през кръста и сложи главата си на рамото ми.
Лея: Разбира се, че ми липсваше. А сега ми отговори.
Джъстин: Не я познавам много добре. Защо? Случило ли се е нещо?
Лея: Не. Просто едва започнах да се запознавам с всички.
Джъстин: Добре. Хайде да гледаме филм.
Лея: Добре супер.

Докато гледахме филма се згуших още повече в Джъстин и очите ми се насълзиха усетих, че се размърда и се обърнах към него.
Лея: Какво има?
Джъстин: Татко. Само веднъж в живота си съм го виждал да плаче.
Тук. На края на филма. Плачът му беше само две сълзи. Повече не съм го виждал.
Лея: Късметлия си. Аз дори не съм виждала баща си. Баща ти те обича, видях го в очите му. Казах, а той целуна челото ми и се загледахме в филма.