Всички ме наричаха жената на дявола той беше дявола, а аз неговата жена. Когато го видях беше съвсем различен обичахме се, но всичко се промени за ден превърна се в такъв човек който би трябвало да мразя, но не мога обичам го повече от всичко въпрек...
Джъстин тръгна, а аз все още стояхв двора усетих нечие присъствие до себе си и се обърнах. Грейс: И двете снахи ги избрах аз. Каквото и да стане не задават въпроси. Лея: Пак ли започваме с това госпожо? Грейс: Не. Няма да ти кажа нищо лошо. И Катрин и Ирина знаят, че не трябва да се месят в работата на мъжете. Не трябва да им се задават въпроси. Само те знаят колко пъти са прали ризите на мъжете им с кръв. И само аз си знам колко пъти съм прала ризи с кръв. Знаеш ли защо не задаваме въпроси? Лея: Не. Грейс: Ако започнем да задаваме въпроси, няма да можем да живеем с тези хора. Сега разбра ли? Обърна се и си тръгна отново останах сама с въпросите си. Лея: На какво място се намирам? Изкарах телефона си и набрах Алана. Лея: Ало. Къде си? Спешно трябва да се видим.
Слязох от колата пред кафенето в което ме чакаше Алана и казах на момчетата който Джъстин беше наредил да са навсякъде с мен да ме изчакат. Влязох в кафето и се запътих към Алана прегърнах я и седнахме. Алана: Какво има? Притесни ме. Лея: Значи, има много неща. И относно Джъстин... Значи навън става нещо, но... Не мога да ти разкажа. Мислех, че ще мога, но не мога. Алана: Разбрах те скъпа. Не се притеснявай. Омъжила си се за човек който едва познаваш. В крайна сметка като то познаваш мислите ти се объркват. Лея: Но все още съм много влюбена. Казах и се усмихнах глупаво.
Тъкмо щяхме да минем за да влезем в двора на къщата, но колата спря рязко обърнах се и видях едно от момчетата беше в колата заедно с Джъстин и с този до мен се караха кой да премине първи. Взех чантата си и слязох от колата Джъстин също излезе и хвана ръката ми. Джъстин: Да се разходим ли? Кимнах му и тръгвахме бавно към двора. Лея: Видях се с Алана. Джъстин: Добре ти се е отразило. Лея: Беше ми много тъжно. Трябваше да поговоря с някого. Но не можах да говоря. Джъстин: Защо? Лея: Не изках и тя да се страхува. Не изках да знае в какъв свят живея. Тя би казала Какво имат тези хора в главата, мамка му? Казах и се засмях. Джъстин: Поне малко успокой ли се? Леа: И все пак не можах да забравя виковете на онова момиче. Джъстин: Лея, животът тук е различен. Правилата са много жестоки. Има хора който са съгласни да живеят тук с оръжие в ръка. Аз те разбирам. На мен самия ми е трудно да обясня това. Лея: Межу другото довечера отиваме на парти.
Вечерта тъкмо започваше тъкмо влизахме в клуба в който Джъстин пееше преди Алана и Шон също бяха тук. Бях облечена така
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Лея: липсваха ми старите дни. Обеща ми нещо, помниш ли? Джъстин: Не съм забравил. Когато всичко приключи ще се махнем от тук.
