The Woman of the Devil

Трета Част

Облякох се и излязох от вкъщи

Влязох в двора на къщата на Джъстин и се отправих навътре бахме се разбрали тази вечер да излезем вкъщи ми беше скучно без Алана и реших да дойда. Бях си взела нов телефон и в момента привършвах разговора си с най добрата ми приятелка.
Лея: Добре Алана трябва да затварям. Обичам те пази се обещавам, че когато си дойдеш ще ти разкажа всичко. Не исках да я тревожа, а тя щеше да откачи ако е бях казала познавам я а когато си дойде ще и разкажа и ще ги запозная. Прибрах телефона си и отворих входната врата знаех, че е отключено влязох и видях Джъстин и някакво момче да държат бял прах приличащ на захар и да се смеят. Мамка му Мамка му знаех си, че има нещо не може да е толкова перфектен. Обърнаха се към мен и Джъстин тръгна към мен, но аз се отдръпнах.
Джъстин: Какво има?
Лея: Не мога да повярвам, че съм толкова тъпа! Знаех си че има нещо. Знаех си, че ще стане така ето! Обърнах се и излязох, а той тръгна след мен.
Джъстин: Почакай грешно си разбрала. Каза и хвана ръката ми.
Лея: Какво може да съм разбрала неправилно?! Виках, а момчето се превиваше от смях иде ми да му забия един.
Джъстин: Не е каквото си мислиш. Това е захар.
Лея: Да. Захар ли го наричате? От кога взимаш това? А ти престани да се смееш. Обърнах се към момчето, а той се засмя по- силно.
Джъстин: От дете. Не мога да се сдържа. Стоях безмълвно е го гледах и той се засмя.
Джъстин: Казвам ти, че е захар. Газирана захар.
Лея: Как така?
- Обикновенна газирана захар. Кълна се. Каза момчето червен от смях.
Джъстин: Ела. Каза и ме задърпа вътре подаде ми малко захар и аз опитах и тримата започнахме да се смеем.
Лея: Ненормални сте. Кълна се. Ненормални сте. И двавата се смееха Джъстин целуна челото ми и ме прегърна.
- Междо другото аз съм Шон.
Лея: Аз съм Лея. Казах усмихвайки се.
Шон: Джей аз тръгвам. Каза и направи ракостискане с Джъстин предполагам това е тяхното си нещо.
Джъстин: Добре ще се видим довечера. Шон си тръгна, а ние с Джъстин излязохме в градината.
Лея: Къде ще ходим?
Джъстин: В клуба където с Шон свирим. Каза, а аз ококорих очи.
Лея: Найстина? Засмя се и кимна.
Джъстин: Много ли ти липсвах?
Лея: Това пък от къде ти хрумна?
Джъстин: Казах, че ще те взема довечера. А ти очевидно не изтърпя.
Лея: Добре ще си тръгна казвам ти, че не е така. Казах почти сериозно, а той ме погледна преценяващо.
Лея: Не ме гледай така. И двавата се засмяхме, а той целуна ръцете ми хиляди пеперудки запърхаха в мен от както се запознахме не са спирали.
Лея: Джъстин.
Джъстин: Лея. Каза с същия тон и пак се засмяхме.
Лея: Имаш ли някаква мечта, планове за бъдещето?
Джъстин: Три деца, първото момче, после момиче и пак момче. Отново се засмяхме.
Джъстин: Ами ти имаш ли мечта?
Лея: Не.
Джъстин: Има една.
Лея: Няма.
Джъстин: Има.
Лея: Добре хубаво. Имм да получа предложение за брак в Париж. Доволен ли си. Отново се засмях.
Лея: И без това не съм възприемала мечтите на сериозно, за да мечтая.
Джъстин: Ето за това те обичам. Ти си моята матрьошка. При всеки разговор се появява нова Лея.
Лея: Стой, още нищо не си видял.
Джъстин: Знам, че се познаваме от скоро, но те обичам много. Все едно не съм жива и съм в рая никога не съм се чувствала така, никой не ме е обичал и говорил така. Имах чувството, че лицето ми ще се схване от толконя усмивки.
Лея: И аз те обичам.
Джъстин: Колко?
Лея: Ето толкова. Казах и разперих ръце в въздуха засмяхме се прегърна ме и ме завъртя.

Стана време да тръгваме и излязохме. В клуба имаше много хора Джъстин дъреше ръката ми и стигнахме пред сцената. Горе на сцената видях Шон и му помахах.
Джъстин: Качвам се да свиря ти стой тук. Кимнах му целуна ме и се качи на сцената. Започнаха да свирят и всички се развилняха гледах го и се усмихвах той също ме гледаше пратих му целувка, а той ми намигна. Докато го гледах някой до мен ме попита ще пия ли нещо обърнах главата си леко и видях някакво момче, но се направих, че не съм го чула. Той застана пред мен пречейки ми да гледам аз се местех и той също. Потупах го по рамото и той се обърна.
Лея: Може ли да се отдръпнеш?
- Може, ако поне веднъж ме целунеш. Коляното ми се озова в чатала му, а той искимтя вдигна ръката си за да ме удари и изведнъж музиката спря. Джъстин скочи от сцената точно до нас и го удари нанасяше му удар след удар, а онзи не можеше да отвърне изпищях и се опитах да го хвана и да го махна от онзи който вече не приличаше на нищо, но той не спираше да го удря.
Лея: ДЖЪСТИН, ДЖЪСТИН МОЛЯ ТЕ! Виках и се опитвах да го хвана Шон и още три момчета дойдоха да нас и започнаха да го дърпат Мамка му ще го убие. Някакви момчета дойдоха и започнаха да удрят Джъстин който не пускаше момчето Шон и още едно момче хванаха двама от тях и също се збиха един носеше щека за билярд и го удари изкрещях отново вече плачейки ударих момчето.
Лея: Не го удряй по дяволите. Изкрещях и му ударих шамар Джъстин пусна онзи и се обърна към момчето което ударих. Започна да го удря с такава кила, че един зъб му изхвърча, а лицето му беше само кръв.
Лея: ДЖЪСТИН МОЛЯ ТЕ! КАКВО ПРАВИШ?! Крещях и го дърпах голяма група момчета почти половината клуб го издърпаха и го държаха. Беше полудял с всички сили се опитваше да се измъкне и викаше.
Лея: ДЖЪСТИН, ДЖЪСТИН МОЛЯ ТЕ! МНОГО МЕ Е СТРАХ ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ ТУК! МОЛЯ ТЕ! Видях как умекна когато ме видя в такова състояние.
Джъстин: Пуснете ме ще изляза! Пуснаха го, а той дойде до мен хвана ръката ми и излязохме на вън. Шон му подаде шише с вода и лед. Взех леда и го сложих на едната му ръка която не приличаше на нищо другата също, а той изпи водата.
Лея: Защо се намеси? Бях се оправили!
Джъстин: Никой не може да навреди на мой любим, ясно ли е? Никой!
Лея: Едва не уби момчето!
Джъстин: МАЙТАТА МУ ЩЕ ОТИДА И ЩЕ ГО ДОВЪРША! Извика.
Лея: Успокой се моля те!
Джъстин: А ти добре ли си? Каза и хвана лицето ви в ръцете си.
Лея: Добре съм.
Джъстин: Ще го убия този! Къде го заведоха? В болницата ли? Каза на Шон.
Леа: Джъстин, ще си отида! Ще се отида и повече няма да ме видиш, ясно ли е?!  Плашиш ме с тези постъпки.
Джъстин: Добре, мина. Каза и ме прегърна. Дойде някакъв и застана пред нас.
- Момчета хората започнаха да скучаят ще свирите ли?
Лея: Шегуваш ли се? Не виждаш ли ръцете му?
- Да не свири нищо да не прави само да стой на сцената на момичетата и това им е достатъчно. Каза и тръгна на вътре.
Лея: Знаеш ли? Ще го убия! Тръграх напред, но ръката му се уви около кръста ми и ме задържа.
Джъстин: Стой, стой. Некоя, освен теб, не виждам. Обърнах се и го прегърнах силно.
Лея: Много ме изплаши!
Джъстин: Мина. Да тръгваме хайде.