The Woman of the Devil

Шеста Част

Цяла нощ не съм мигвала главата ми ще се пръсне една дочаках да се съмне и тръгнах към къщата на Джъстин вчера говорих с Шон той е в къщата на Джъстин.
Почуках няколко пъти на вратата и Шон отвори.
Лея: Дойде ли?
Шон: И на теб добро утро, Лея. Не е дошъл, заповядай влез. Влязох и се огледах.
Шон: Да направим така, ако искаш. Настани се тук. Когато дойде Джъстин, може да се срещнете и готово.
Лея: Изобщо ли не се е обаждал?
Шон: Не. Ненормален ли съм, луд ли съм, за да не ти кажа?
Лея: Защо ли? Не разбирам!
Шон: Джъстин си е такъв. Не е постоянен, вярното си е вярно.
Лея: Шон, виждаш ли на мен униформа? Как мислиш, в кой клас уча?
Шон: Лея, не исках да кажа това.
Лея: Луд е. Да знам, но не е така. Видях. Видях, как ме гледаше. Колко пъти в живота ти се и удавало да преживееш нещо истинско? Да разбереш, че си жив? Освен вдишването и издишването.
Ядеш, пиеш, забавляваш се, освен всичко това. Виж, не съм глупачка. Ако знах, че не е истинско отдавна да бях забравила. Но трябва да намеря Джъстин!
Шон: Лея, ако знам нещо и си мълча, да пукна. Кимнах и влязох в стаята му огледах се китарата която държеше закачена на стената в стаята си я нямаше. Била на известен музикант Джъстин ми беше казал, че това е най ценната вещ за него. Шон ме погледна и въздъхна.
Шон: Продаде я, за да те заведе в Париж. Отново заплаках и се обърнах към Шон.
Лея: Сега разбра ли, какво искам да кажа? Не казах нищо повече и излязох тичайки от къщата.
Г.Т.Н.ДЖ.
Лежах на леглото си и мислех за всичко случило се цяла нощ не можах да мигна. Вратата беше открехната и Итън влезе.
Итън: Тази врата от доста време не съм я виждал открехната. Затвори вратата и седна до мен.
Итън: Не си ли спал?
Джъстин: Не. Не можах да заспя.
Итън: Метнал си се на Дерек. Той също беше такъв. До сутринта се забавлявахме. Аз падах като чувал на леглото, а той взимаше душ и продължаваше. Стиснах силно очите си и го погледнах.
Джъстин: Как се случи това братле?
Итън: Не знам, имахме много грешки. Добре, после ще говорим. Хайде на закуска.
Джъстин: Не, не искам.
Итън: Не може. Мама чака. Само поиска да дойде, но я спрях. Освен това скоро ще дойдат едни хора. Трябва да поговорим с тях.
Джъстин: За какво ще говоря с тях?
Итън: Няма нужда да казваш нищо. Достатъчно е да знаят, че си тук. С останалото ще се оправим ние. Станах и тръгнах към вратата, но той ме спря.
Итън: Но не може така.
Джъстин: Какво не може?
Итън: Да застанеш пред тях с дънки и тениска. Братко, ти си Джъстин Бийбър! В този вид няма да те вземат на сериозно.
Джъстин: Не ми пука!
Итън: Не се инати Хайде ела.
Влязохме в стаята на Дерек отвори гардероба и ми подаде черен костюм и бяла риза.
Итън: Бих ти дал от мойте, но няма да ти станат. Днес ще изаплата момчетата да ти купят всичко нужно. И без това не дойде тук само за да заемеш мястото на Дерек.