-Аз съм болна от рак. Но и... - прекъснах я без да и позволя да довърши.
-Но как?
-Изслушайте ме. Но и съм бременна. Знам, че не ми остава много, знам че дори може да не успея да износя детето си до край, но ако това стане, ако си отида... Елена ще бъдеш ли майка на детето ми? На нашето дете с Хари. - след изречените думи, не чувах нищо друго освен това, че тя има дете от Хари. Думите ѝ крещяха силно в съзнанието, погледът ми се замъгли, от насъбралите се сълзи.
-Да, Кендъл, ще бъда майка на вашето дете. Ще го приема като свое. - изрекох думите си с болка. Не исках да го правя, но детето няма вина за техните грешки. -Но няма ли начин да се оправиш? - въпреки че жеалех смъртта ѝ я попитах...
-Не, защото болеста е в последен стадий. - започна да мига често, за да избегне сълзите си.
-Как може да ѝ вярваш? Кой знае с кого го е направила? И дали въобще е болна.
-Не е нужно да залъгваш нито мен, нито себе си. Признай грешката и детето си. Изправи се и понеси последствията от постъпките си, Хари. -гласът ми се пречупваше с всяка една изречена дума. Сърцето ми се свиваше от разочарование.
-Ако това е номер, обещавам, че ще си платиш, Кендъл. А сега се махай! - изкрещя и посочи вратата с пръст. -Единственото нещо, което ще ме свързва с теб е детето, което дори не съм сигурен, че е мое.
-Отлично знаеш, че е твое! И затова, заедно ще го възпитаваме, ще бъдем до него, когато е болно, когато падне ще го вдигаме и никога няма да го превръщаме в наше копие! Обещавам ти, Кендъл! Ще приема дедето и ще бъда негова майка.
-Задължената съм ти! Но когато умра, ще ти се издължа с отсъствието си. А сега ще тръгвам. - преди да напусне я спрях.
-Почакай! Кога ще бъдеш на преглед?
-Идната седмица.
-Хубаво, Хари ще те придружи. Нали Хари? - обърнах се към него, а той се намръщи.
-Да, скъпа, ще го направя! - отиде към кухнята.
-Докато родиш ще се виждаме често. Ще бъда до теб и ще ти помагам. Ще бъдем приятелки, но не защото имаме такова желание, а защото искаме детето да бъде живо и здраво.
-Благодаря ти за всичко! Довиждане! - преди да затвори вратата ѝ казах: „Пази се!” и отидох към кухнята.
Хари се беше подпрял на масата и пиеше алкохол. Минах покрай него и взех чашата му, изпих я и я оставих настрана от нас.
-Представяше си ме като майка, но виж, не аз съм майката. Не аз ще нося детето ти, не аз ще го родя, не аз ще усещам присъствието му, в тялото си... - колкото и да се правех на силна, думите ми, делата им, ме пречупваха...
-Но ти ще го възпиташ. Ти ще го отгледаш, ние ще го отгледаме.
-Да, но винаги, когато го погледна ще се сещам за Кендъл и за грешката, която сте направили, заедно!
-Грешка ще бъде, докато е в коремът ѝ.
-Да но факта, че тя е негова биологична майка, няма да се промени.
-Стига, вече, стига! От една страна ту, от друга тя... Да това дете е грешка, но е мое, а след като се роди ще бъде и твое. Тази грешка ще принадлежи и на трима ни.
-Ако аз бях бременна от друг, ти с лекота ли щеше да приемеш детето ми?
Не получих отговор.
Получих силен шамар. Който завъртя главата ми настрани.
-Повече никога, не повтаряй тези думи! - хвана ме за бузите и прогаряше очите ми с неговите.
-Аз съм длъжна да приема детето ти, а ти дори не можеш да си представиш бебето ми да бъде от друг. Защо?
-Защото ти принадлежиш на мен. Ти си моя! Никой не може да докосва тялото ти. Никой не може да чувства меките ти устни. Никой друг не може да оставя следи по теб. Никой друг не може да влиза в теб. Само аз! - приближи устните си и се опита да ме целуне. Аз го блъснах и се качих в стаята ни. Легнах в леглото и се завих. Минути по-късно и той дойде. Светна лампата и махна завивката от мен. Не отворих очите си, но можех да видя разгневената му физиономия.
-Нали искаш дете? Хайде, да го направим! - сърцето ми се разби лудо, в стомахът ми запърхаха пеперуди.
-Разкарай се! - застанах в седнало положение и го погледнах на кръв.
-Искам да те чукам, Елена!
-Аз не!
-Кой те пита, скъпа? - накриви устните си в лукава усмивка.
-Спи ми се, остави ме да спя. - легнах отново.
Той застана над мен и целуна ключицата ми. Сложих ръка върху лицето му.
-Казах, че ми се спи!
-Защо ли мога да усетя колко си влажна? - облиза прекрастните си устни.
-Защото наистина съм влажна, Хари! Ако не искаш да станеш и ти, се махни от мен!
-Хайде да си направим малко твое копие. - взех чашата, пълна с вода, от нощно шкафче и я плиснах в лицето му.
-Възбудата не ти действа добре, влажността ти ме плаши. - усмихнах се и легнах, за пореден път.
-Какво направи, малка моя, сърничке. Сега заслужаваш да бъдеш наказана.
-Малко мое, момче остави малкото си момиче, да спи.
-Наказание скъпа, наказание. Ноо сега поспи, имаме време. - най-после се отдръпна от мен. Загаси лампата и легна плътно до мен. Уви ръката си около стомахът ми и остави недовършена работата си. Която в край на сметка, исках да довърши, или по точно, тепърва да започне.
Не можах да спя дълго. Размърдах се и когато погледнах часа, реших, че нама да мога да заспя за трети път и затова станах. Направих сутрешната си рутина и облякох анцунг на NIKE.
Слязох долу и си направих кафе. Пуснах лаптопа и потърсих рецепи за закуска. Исках нещо различно от палчинки, гофрети или пък тлъста и мазна пица. Предпочитах нещо ново и разнообразно, отколкото нещо, което консумураме почти всяка сутрин.
Но не намерих нещо, което да ми хареса и затова реших, че ще импровизирам.
Издълбах хлебчетата и ги напълних с бекон и топено сирене. Сложих да се пекът и малко преди да ги извадя сложих кашкавал най-отгоре. След като се разтопи ги извадих и нашата закуска, беше съвсем готова.
Изстисках портокали, защото исках пресен сок.
Налях го в две чаши и оставих каната с останалия сок, на масата.
-Добро утро скъпа! - Хари ме поздви, докато навиваше ръкавите на блузата си.
-Добро и на теб, скъпи! - усмихнах му се.
-Какво ще закусим, днес?
-Реших да импровизирам. Опитай и кажи дали ти харесва. - седна на мястото си и взе едно от хлебчетат, отхапа голяма хапка.
-Вкусно е. Човек да се очуди, че е приготвено от теб.
-Стига де, не съм чак толкова лоша, готвачка...
-Ти си моята лоша готвачка. Хайде сядай и ти. - послушах го и започнахме да се храним.
-Искаш ли след закуска да потичаме?
-Добре, но към обяд трябва да отида в офиса. Ти какво ще правиш докато ме няма?
-Може би ще се срещна с Кендъл.
-Както решиш, но ако мислиш, че ще те натъжи с приказките си, не го прави.
-Няма с какво да ме натъжи, Хари. Щеше да го направи ако все още не беше с мен, но сега няма причина да го прави, пък и аз нямам причина да се връзвам на думите ѝ. Бъди спокоен!
-Спокоен, съм малка моя, спокоен! - въздъхна тежко и изяде последната си хапка. -Ше отида да си облека анцунг и излизаме.
-Добре, аз тъкомо ще разчистя масата. - целуна ме и се качи в стаята.
Когато беше готов излязохме.
Смяхме се, гонихме се и съвсем забравихме за какво точно излязохме. Но времето мина прекалено бързо. Прибрахме се, а той дори не влезе до върте. Направо се качи в колата си и тръгна.
Взех си топъл душ. И преди да сваля хавлията си и да тела какво ще облека се обадих на Кендъл, за да я попитам дали идка да се видим.
-Здравей, Кендъл!
-Здарвей!
-Искаш ли да се видим по-късно?
-Да, разбира се. Какво ще кажеш след час да се срещнем?
-Съгласна, но къде ще бъде срещата ни?
-Аз ще те взема от вас и ще решим в последствие? Става ли, така?
-Да, защо пък не? Ами добре тогава, до после. - не каза нищо друго и затвори.
Януари беше към края си. Усещаше се, студенината във въздуха. Затова нямаше място, за къси и разголени роклички.
Дрехите които избрах : тъмно сини дънки, която се разкрояваха по тялото, бежов пуловер, без шарки и десени. И боти в същият цвят - бежов. Якето ми беше оформено като камбанка, в тъмносин цвят, чантата също.
Единственият грим, който бях поставила върху лицето, беше светлокафяво червило и един слой, черна спирала.
Изсуших и среших косата си - остсвих я пусната.
Облякох се и остана да чакам Кендъл.
---------------------------------------------------------------------------------------------
Ако главата ви хареса, дайте звезда и споделете мнението си в коментарите! ИСТИНСКО МНЕНИЕ! Обичам ви!