ГТЕ
Толкова ли ме мразеше, толкова ли ти харесва да ме нараняваш, да владееш тялото и емоциите ми, толкова ли ти харесва всичко това, Хари? По-добре ли ти става, когато ме нараняваш, ставаш ли герой за останалите, ставаш ли достоен за кучките? Аз те обичах, може би още първия ден в който те видях се влюбих, но ти разруши всичко, ти и твоите доказвания, ти и твоето огромно его. Ти заслужи ли любовта ми, Хари? Амии, сълзите? Най-доброто нещо, което можеш да направиш е да си отидеш, да продължим постарому, нито аз ще те желая, нито ще се налага ти да ме виждаш, лесно е нали, Хари? Колко добре звучи, колко красиво е името ти, колко емоция има, дори когато го помисля наум. Но, Хари по-добре остани, наранявай ме, ходи при различни момичета, но бъди до мен, просто искам да знам, че си тук, че ако искам да те видя, ще си тук, че ако ми е трудно ще дойда и ще те прегърна, ще поставя глава върху сърцето ти и ще чувам ритъма му...
-Елена! - Мел щракна с пръсти пред лицето ми, за да ме изкара от транса в който бях попаднала. Мисля че полудявам, в главата ми се води ожесточен монолог, битка за Хари, щом сама споря със себе си, значии...
-Да. - ей така, просто „да” без капчица чувство, с празнина в погледа, без никаква емоция. В очите ми се оформиха сълзи, просто не искам да съм далеч от Хари, дори и да е с други, поне пак да е пред очите ми.
-Хайде давай, пусни ги! Няма смисъл да ги държиш в себе си, така или иначе ще капнат, защо да не е сега? - тя спря колата и слезе, отвори ми вратата и ме издъпра навън. Бяхме на ръба на скала.
-Обичам го, повече от всичко на света, желая го от тук до Луната и обратно, той е един, а ме боли като за стотина.
-Коя от вас е Елена? - един груб глас прекъсна разговора ни.
-Аз съм. - обърнах се към мъжа. Без да чака повече ме задърпа нанякъде.
-Идваш с мен, господина те очаква.
-Хари ли?
-Хари повече няма да те види, до тук беше.
-Пусни ме!
-Не викай.
-Пусни я веднага! - Мел се намеси.
-Мелиса, отивай при Хари, кажи че много го обичам, кажи че ще го чакам да ме спаси и каквото и да става няма да бъда ничия друга. - разплаках се, а мъжът ме набута в колата и се качи.
