ГТЕ
Когато правеше нещата насила, когато се правеше на щастлива, когато полудяваше щом друга го докосне... Какво беше всичко това, какво се случваше с мен. Толкова ниско ли паднах, че да следя хората, да губя собствения си живот, за да може те да са щастливи. Каква ирония само...
Мислите ми не спираха да действат, не можах да спя, затова просто стоях на прозореца. Валеше дъжд, беше мрачно, хората буквално летяха по улиците. Може би не беше повече от осем часът, затова бързаха за работа. Това ме подсеща, че съм на училище и това, че ще отида.
Тихо излязох от стаята, за моя радост Зейн дори не помръдна. По коридорите се размотаваха сестрите, хилеха се като тикви и общо взето несериозна работа. Можеше поне да имат малко съображение, все пак това е болница, а не някое кафене. Всяко нещо, което ме обграждаше, по някакъв начин ме дразнеше, не се чувствах добре и това допълните ме напрягаше. Най-после напуснах сградата. Без да мисля много се качих в такси. Решението което взех не беше едно от най-добрите, но освен там, нямаше къде другаде да ида.
Почуках на вратата и зачаках. Когато майка ми отвори очите и се насълзиха и ме прегърна.
-Добре ли си, скъпа?
-Както виждаш. С гипсирана ръка и посинено тяло. Просто съм отлично майко. Ами ти как си? Липсвах ли ти много, плака ли за мен или и ти ме забрави. И ти ли изтри дъщеря си от образа на Земята майкоо? - крещях, а тя гледаше право в очите ми и стискаше устните си.
-Знаеш, че не исках. Не исках да те даваме, но баща ти, т-той м-ме... - не успя да довърши и заплака.
-Той какво майко?
-Преби ме и не веднъж. Наричаше ме луда, побъркана. Аз наистина се побърках мила, не мога без успокоителни, вечер не мога да заспя без да изпия приспивателно, аз полудях... - ръцете и трепереха, смехът и беше параноичен.
-Едуардооо! - връхлетях вътре и се разкрещях. -Къде си негодник такъв?
-Яя кой е дошъл. Така ли ме посрещаш дъще?
-Не те ли беше срам, не те ли беше срам. Добре мен ме продаде, но майка ми с какво го заслужи, с какво заслужи да я биеш и да я наричаш луда? За всяка една сълза, която тя е проляла ще си платиш ти! - ударих му шамар. Той се усмихна и ми отвърна, но неговия беше по-силен, затова ме повали на земята.
