ГТЕ
За първи път, от толкова много време излязох навън. Въпреки, че седях само на едно място, можех да усетя въздухът, който преливаше в тялото ми, да усетя мириса на пресен дъжд и да погледна към безграничното небе.
На пейката която седях беше и баба.
Очите ми шареха във всички посоки. Грееха от щастие. Тревата зеленееше пред мен. Станах и я докоснах. Ръцете ми трепнаха, кожата ми настръхна. Колко малко му трябвало на човек, за да се усмихне истински. А ние все търсим невъзможното щастие. Защо сме толкова глупави? Защо страдаме, за хора, които дори не съсредоточат съзнанието си върху нас?
Отново се върнах на пейката. Беше малко влажна, но това едва ли можеше да помрачи щастието ми. На дясно от мен стояха възрастни мъж и жена. Сигурно бяха съпрузи. Заслушах се в задълбоченият им разговор.
-Ако не издържа операцията и те напусна, не страдай много. Защото аз винаги ще бъда тук, в сърцето ти. - жената сложи ръка на сърцето на мъжа, а той присви очите си.
-Жено, как очакваш да не страдам. Та аз съм прекарал целият си живот с теб. Бил съм до теб, ти си била до мен, подкрепяли сме се. А сега очакваш от мен да не страдам. Боли ме, нещо в гърлото ми е заседнало и ме души, всеки ден умирам, бавно и мъчително. Ако ти си отидеш , аз ще умра от мъка по теб! - разплака се и я прегърна. Нещо в тялото ми се пречупи. Погледът ми се размаза от насъбралите се сълзи. Сърцето ми биеше, сякаш някога повече няма да утихне. Натъжих се, защото това, което казват се чува само от истинските човеци.
Баба видя, че попивам сълзите си и сложи ръка на рамото ми.
-Чу ги, нали? - просто кимнах с глава и останах напълно безмълвна. -Не биваше да се разстройваш толкова. Това са нормални неща за тази възраст. Не ме разбирай погрешно, не искам да кажа, че жената трябва да умре, но тя е изживяла своя живот, преминала е целият си път и сега е време да го отстъпи на някой друг. - и този път е права... Но истината е, че напоследък не успявам да контролирам чувствата си. Чувствам се като в пубертета. Толкова често си сменям настроението, че някой би ми завидял. Но такава съм аз. Много емоционална и много, много от живота разбрала. Дано да не се залъгвам.
-Знам че в момента изглеждам като някоя лигла. Но истината е, че в мен бушуват много емоции, а аз не мога да ги контролирам. Както се казва, просто плувам по течението. - ровех с крака си по мократа земя и гледах надолу, а гласът ми беше дрезгав и уморен.
