-Еленаааа! - Хари извика ядосано от банята.
-Д-даа! - не можех да си поема въздух от смях. Влезе в стаята и ме задърпа.
-Сега ще видиш ти. -бутна ме в банята и се усмихна игриво. Не беше спирал душа, а ваната беше пълна. С мойте камъни, по мойта глава...
-Ами аз вече си взех душ, така че излизам, за да може ти да си вземеш. -единият крак ми беше във въздуха, тъй като беше счупен.
-Оо не си познала. -взе ме на ръце и ме сложи във ваната. Костите ми замръснаха. Започнах да пищя.
-Ти норнален ли си, помогни ми да стана. -подадох ръката си, той я хвана, а аз го дръпнах и падна върху мен. Перчема му беше мокър и изглеждаше още по-секси. Несъзнателно или може би не, прехапах устни.
-Малка кучка! - беше по-ядосан и от преди. Аз пък не спирах да гледам устните му, не издържах и го целунах. Усещах как сърцето му забърза ритама си, а въздуха му беше малко. Отдели се от мен, стана и ми подаде ръка. Изправих се и го погледнах в очите.
-Съжалявам!'
-Елена, махай се! Тръгвай си, свободна си, не си ми нужна, върви си и прави каквото искаш! -без да качам втора покана излязох от стаята, след това слязох по стълбите и стигнах входната врата. Отворих я, излязох и я тряснах по възможно най-силния начин. Навън валеше и се стъмваше, а аз бях по тениска, дори нямах обувки, пък и с този крак... Къде ще ходя сега, какво ще правя, но със сигурност няма да се върна вкъщи. Погледнах към прозореца на Хари, той беше там, погледа му беше празен, както винаги... В очите ми се събираха сълзи, но не ги пуснах, просто се усмихнах и му махнах за чао. Обърнах се и изминах разстоянието от вратата до изхода на двора. Излязох от къщата и завървях по улицата. Вече сълзите ми се спускаха свободно. Вървях, вървях докато не стигнах дома на Мел. Къщата ѝ беше голяма, а тя живееше сама. Влязох в двора и вървях към вратата, позвъних на звънеца и зачаках. Гласа ѝ се чу.
-Идвам, идвам! -вратата се отвори, а очите ѝ се ококориха. -Елена! -прегърна ме и ме дръпна вътре.
-Приятелко, много, много ми липсваше!'-'заплаках с глас, не знам дали защото тя е с мен или заради това, че си тръгнах от Хари.
-И ти, но какво е станало, защо си в такъв вид и кракът ти?
-Може ли да остана при теб?
-Що за въпрос, шмати, разбира се че може. - опитах да се усмихна, но много не ми се получи.
