4

5.8K 235 33
                                    

ГТЕ

Разтърках очите си и опитах да стана от леглото, ръцете на Хари бяха около кръста ми  беше малко трудно да ги махна, без да го будя, но накрая успях. Отидох до вратата, но се сетих, че е заключена и ключа е в него. Върнах се обратно, и за мое щастие ключа беше на нощното му шкафче. С треперещи ръце посегнах и го взех. Бях на вратата, отключих и натиснах дръжката, отворих я, но пред нея беше застанал Зейн.

-Къде си мислиш, че отиваш сърничке?

-Ами аз, такова, ъм исках да отида до кухнята за вода. -почесах се по врата и физиономията ми се накриви.

-Не умееш да лъжеш, Елена. -извика силно името ми и Хари се появи зад мен.

-Виж, аз не лъжа, просто ми се пиеше вода, но не исках да будя Хари и затова... -дори аз не си повярвах.

-Зейн ти слизай, ние ще дойдем след малко! - побутна го и затвори вратата пред лицето ми. Беше ме страх да се обърна към него, защото знаеше истината. Можеше да заблудиш всеки, но не и Хари.

-Елена обърни се към мен! - заповеднически тон излезе от устните му. Нямах друг избор и го послушах. В момента в който се обърнах последва шамар. Аз се блъснах във вратата и се спуснах по нея, за пореден път бях на земята. За пореден път показах колко съм слаба, за пореден път доказах, че той може да контролира емоциите и чувствата ми.

-Просто исках вода, Хари! Казвам ти истината! Но се чувствам и като затворник... Имай ми доверие, позволи ми да излизам навън, да... -бях прекъсната.

-Едва от два дни си тук и вече започна да си позволяваш много! Ами ако избягаш, ако ти стане нещо, ще трябва да избия всички!

-Моля те!

-Не, Елена!

-Добре, но какво да направя, за да спечеля доверието ти?

-На първо време ме слушай! Нека започнем сега. Обличай се и слизаме!

-Дрехите са долу. Ще отида да се облека. - изправих се и посегнах към дръжката, но той хвана ръката ми.

-Ще ти дам моя тениска. - издърпа ме и ме бутна на леглото. Зарови в гардероба си и извади  черна тениска, беше дълга, е поне за мен. -Ето!

-Б-благодаря, но нямаше нужда...

-Нали започнахме с това да ме слушаш? - засмя се.

-Д-да, да извинявай! Ии господине бих ли могла да отида в банята, за да се облека, и ако може да използвам тоалетната, защото пикочния ми мехур ще се спука? - казах със сарказъм.

Ти си мояWhere stories live. Discover now