ГТЕ
*След месец*
Държанието на Хари беше странно. До мен е, но всъщност е толкова далеч...
Върнахме се в Лондон... Заживяхме заедно, но далеч не бяхме както преди. Не изпитвахме нужда един от друг. Не говорехме, толкова често. Той се държеше студено. Аз се държах истерично. Опитваше се да бъде мил, но фалша, който разиграваше, изигра дори самият него.
-Хари, искаш ли да излезем довечера? - обърнах се към него, докато слагаше пръстените си.
-Не, ще се срещна с Луи.
-Ако не бяхме заедно щях да си помисля, че си гей.
-Ти такъв ли искаш да бъда?
-Не съм казала, че искам... но не мислиш ле, че прекаляваш с Луи? Вие сте неразделни. И съм убедена, че става нещо и ако не ми кажеш какво, ще се наложи да разбера сама.
-Да става, ние с него се оженихме, тайноо! - обърна се към мен и ме дари с кратка целувка.
-Амии честито, тогава. Но ще се разведете, защото ти ще се ожениш за мен!
-Това предложение за брак ли беше?
-Не, предложението си го чакам от теб! Просто те подсетих! - намигнах му и отидох до кухнята.
***
ГТХ
-Лу знам, че ще бъде трудно, но да спрем до тук. Елена започна да се съмнява и може да ни разкрие...
-Отново ли ще избягаш Хари? От мен, от нас? - беше разперил ръцете си и крещеше насреща ми.
-Не, не, но ще стане по-зле ако останем заедно. Не само аз и ти,но и други хора ще бъдат потърпевши от грешките ни.
-От кога започна да мислиш за другите? Ти вървиш спрямо ситуациите Хари. Следваш вятъра, на където и да духне ти си в неговата посока...
-Знаеш какво првживяхме с Елена. Знаеш и това колко много я обичам.
-А аз, къде съм аз, в щастливите ти планове?
-Ти си важен не по-малко от нея, но заслужаваме да бъдем щастливи, моля те разбери ме.
-Разбирам те и то много добре, но май ти не ме разбираш.
-Не услужнявай положението, Луи!
-Ама разбира се... Както винаги Харолд Стайлс успява да се измъкне от ситуацията, в която сам се поставя. - стана от дивана и отвори вратата, като я задържа. - Напусни, дома ми!
-И без друго сам щях да си тръгна. - напуснах апартамента му и се качих в колата. Забих глава във волана.
Колкото и да не ми се искаше, трябваше да прекратя отношенията си с Луи. Защото обичам Елена. И точно, когато ми се предостави възможност да бъда с нея, аз ще бъда. Може би постъпих добре.
Постъпих ли добре?
-Скъпа, върнах се!
-Здравей! - посрещна ме на вратата и хвана ръката ми, като ме задърпа към кухнята. - Направих вечеря.
-Май е специален ден!
-Ти ще кажеш. - усмихваше се с омраза.
-Ще си измия ръцете. - направих се на глух и подминах намека ѝ.
Настаних се на масата, а тя държеше най-големия нож, който беше в къщата.
Отхапах от месото, но имаше доста странен и различен вкус.
-Скъпа, нова подправка ли си сложила?
-Защо, не ти ли харесва? - започнах да виждам размазано, кожата ми се навлажни, а Елена се забавляваше с това.
-Не, хубаво е! - стараех се да не издавам, колко зле се чувствах в този момент. Кой знае какво е сложила. Може дори и отрова...
-А сега ми кажи, какво става между теб и онзи, Луи?
-Искаш ли вино? - взех бутилката и станах от мястото си. Отидох до нея, а тя задържа чашата си във въздуха. Но ръкара ми изтръпна и изпуснах бутилката. Падна върху белия килим и се разля.
-Ще почистя! - излезе от стаята.
Реших че е добре да взема ножа. Но когато посегнах към него, Елена го грабна и го насочи към мен.
-Скъпа остави го, ще се нараниш! - преглътнах.
-Признай - страх те е да не наряня теб, нали Хари? - върхът на ножа, допря до сърцето ми. Обляха ме няколко студени вълни. А Елена се държеше като някоя психопатка.
-А сега ми кажи за шибаняка, Луи! - със свободната си ръка удари по масата.
-Няма какво да ти кажа, за него.
-Чукате се, нали? - натисна ножа, а аз го хванах за острието и въпреки, че се нараних го взех от ръцете ѝ. Хвърлих го страни от нас.
-Що за глупости?
-Знам всичко, Хари. Знам за всеки един път, в който си ми изневерявал с него. - крещеше в лицето ми, беше готова да не убие, само с поглед.
-Няма нищо такова! Това е някаква твоя, болна фантазия! - колкото и да ми беше неприятно да ѝ говоря, по този начин, но трябваше да я убедя, че греши.
-Не лъжи, защото той ми каза всичко.
-И ти му повярва?
-А-аз...
-Щом ми е приятел, не значи, че винаги ще казва истината.
-Извинявай! Просто тези неща, които ми наговори ме изкараха извън контрол и не помислих, че може да лъже. Извинявай, наистина! - разплака се, аз я прегърнах и започнах да галя косата ѝ.
-Няма нищо, сърничке. Но при втори подобен път, помисли за повече възможни решения. Защото сега разстрои мен и най-вече себе си. А аз не желая повече да страдаме, защото заслужаваме да бъдем щастливи.
-Обичам те!
-Аз повече! - целунах я. - И понеже не успяхме да празнуваме рожденият ти ден навреме, ще го празнуваме с малко закъснение.
-Няма нужда...
-Как да няма, ти го заслужаваш повече от всеки.
-Благодаря ти!
-Без официалности, скъпа. А сега искаш ли да продължим на меко?
-Не, трябва да почистя петното от виното, защото ще засъхне и ще се сбогуваш с белият си килим.
-Знаеш ли, представих си те, като майка.
-Така ли? Иии как изглеждам? Предполагам - дебела, мрънкаща, депрсирана и с огромен корем, който стърчи напред. - започна да се смее, беше толкова сладка и красива.
-Красива, малко закръглена и страхотна майка.
-Ти ще бъдеш най-добрият баща, Хари, сигурна съм!
-А ти най-добрата майка! - прегърна ме, а аз започнах да целувам вратът ѝ. Седна на масата, като разбура всички съдове, пълни с храна. Някои паднаха и се строшиха на пода, а други се лепеха по кожата на Елена.
Да, направихме го на масата. На масата пълна с храна.
#ДаНиеСладко
Цялата вечерна и непланирана програма завърши в леглото. Бяхме уморени, умерени чисто физически. Заспахме почти веднага.
ГТЕ
Телефонът ми звънна и ме накара да се събудя. Без да поглеждам кой е, направо вдигнах.
-Ало!
-Ало, Елена?
-Да, аз съм.
-Кендъл е!
-Какво искаш?
-Аз съм пред вас, ще дойдеш ли да ми отвориш?
-Пред нас? Пред къщата на Хари?
-Да, чакам те!
-Но как така? Ако, ало... - хвърших телефона на пода, а Хари се събуди и застана в седнало положение.
-Какво има? - погледна часовникът. - Още от ранни зори ти трошиш предмети. Четири и двайсет е.
-Кендъл е пред вратата, чака да ѝ отворя. - станах от леглото и обув пухкавите си чехли. Преминах дървените стълби и бях почти пред вратата, когато се обърнах и видях Хари.
-Защо идваш и ти?
-За да я изгоня! - мина пред мен и отвори вратата. - Как смееш да идваш в домът ни? - накара я да се стъписа.
-Недей така, остави я да влезе.
-Не, няма да влиза, да напуска.
-Хари, моля те, трябва да има причина за среднощното ѝ идване. Пусни я!
-Добре, но не повече от пет минути! И да знаеш, че го правя единствено заради теб.
Кендъл влезе и се настанихме в хола - на меката мебел.
-Исках да говоря с вас, за нещо много важно, което засяга пряко и трима ни.
-Слушаме те? - скръстих ръце и присвих очи, в очакване на важното ѝ изказание.
----------------------------------------------------------------------------------------------
Ако главата ви хареса, дайте звезда и споделете мнението си в коментарите! ИСТИНСКО МНЕНИЕ! Обичам ви и лека вечер!