След като избрах желаното ядене и го платих изязох извън магазина и се огледах. Луи не беше наоколо. Явно беше решил че ще е по - добре да се крие от мен. Избора беше негов. Молех се поне да дойде на срещата която му оговорих. Това беше единственото нещо което исках...
След около половин час се прибрах вкъщи и побързах да отида в стаята си. Не ми беше нужно да слушам опяванията на баща ми или Джоана за това че телефона ми служил освен за социалните мрежи и за разговори когато някой иска да знае къде си. Качих се по стълбите и влязох в стаята на Луи като след това заключих. Огледах наоколо, а когато видях отворените шкафове и чекмеджета сърцето ми се срийна. Всичко беше празно, личеше си колко бързо беше искал да си тръгне. Разхвърлените чаршафи ми навяваха мисълта че явно е търсил нещо, но дали го беше намерил щеше да остане загадка за мен. Спомените изплуваха в главата ми което ме натъжи още повече. Спомних си за всички изтезания, за онова в банята което му направих, спомних си и за предния ден. Когато реши че ще се отбранява с шампоана си. Сега някак ми стана смешно, но тогава искрено желаех да го убия. Въздъхнах и се подпрях на мивката когато нещо черно привлече вниманието ми. От едната страна на мивката имаше часовник, явно нго беше търсил или просто го беше забравил? Взех го и го мушнах в джобата си. Ако не заради разговора ни щеше да дойде поне за часовника си. Реших че ще му пиша, за да знае че е при мен и ще му го дам ако дойде. Извадих телефона си и затърсих номера му. Намерих го и отворих съобщенията.
"Часовникът ти е останал вкъщи. Понеможеш да дойдеш да си го вземеш довечера. При мен е." - изпратих му го и прибрах телефона си отново. Върнах се в стаята и седнах на леглото като съвсем неучаквано сълзите започнаха да се стичат от очите ми. Някак толкова много го исках, но не можеше. Той ми беше брат, а и му причиних толкова много, той ме мразеше. Какво щях да му кажа ако дойде? Съжалявам за всичко? Толкова изтъркано и някак неискрено. Нямаше да ми повярва ако му кажех само това. Щеше да си помисли че просто исках да го върна, за да продължа с игричките си.
На вратата се почука, а аз изтрих сълзите си и се изправих. Отворих вратата и погледнах Джоана в очите.
- Хари, ти си тук. Какво правиш в стаята на Лу? - попита ме и се усмихна. - Защо не си в твоята? - попита отново.
- Аз просто... Аз.. Нищо. - избутах я и побързах да се шмугна в моята стая като отново заключих и се проснах на леглото. Изглеждах толкова глупаво. Защо трябваше изобщо това да се случва отново..?
Не съм се усетил кога сънят ме е подвел в страната на чудесата, но се събудих сравнително късно. Първото което изплува в мислите ми беше срещата ни с Луи. Дали не закъснявах? Ами ако ме чакаше сега? Взех телефона си и погледнах часа. Беше девет и двадесет. Трябваше възможно най - бързо да тръгвам, защото иначе щях да закъснея. Изправих се, напръсках се с парфюм и тръгнах. По път изкарах една дъвка от джоба си, за да не го убия с дъха си. Вървях бързо, дори тичах намоменти, но парка беше твърде далеч, а аз бях твърде закъснял..
Когато пристигнах погледнах часа. Беше десет часа без две минути, а него го нямаше. Надявах седа дойде, надявах се толкова силно....
Луи
Когато се прибрах при дядо сестрата на баба ми вече беше дошла. Оставих покупките в кухнята след като я поздравих и се подпрях на барплота. Защо винаги трябваше късмета ми да е такава кучка. Тъкмо реших че се бях измъкнал от онзи нещастник, а той ме намери в магазина. Сериозно? Толкова много супермаркети, денонощни магазини и какво ли ще не, но той беше решил че точно днес трябваше да отиде там. Дали не ме следеше? Не можеше да е навсякъде където съм и аз. Дали Зейн не му беше казал че ме е видял, или пък Лиам? Бях толкова изнервен, дори бесен. Нямаше да се помръдна от тук камо ли да отида в парка, за да говоря с него. Нека чака, нека види къде е сгрешил и добре го осъзнае. Отидох в хола и седнах на фотьойла точно до Нели, това беше името на сестрата на баба. Просто име за доста прост човек. Ако трябва да бъда честен дори не обръщах внимание какво си говорят освен ако не чуя името си някъде из изреченията им. По някое време телефона ми извибрира. Взех го и погледнах какво беше причинило това. Съобщение от Хари. Тръпки ме побиха и дори не исках да знам с какво щеше да ме заплаши този път. Отворих го леко несигурно и зачетох... Часовникът ми? Как така го беше намерил като беше в моята стая? Какво беше правил там? Да не би да беше отишъл точно заради това. Да прегледа, за да види дали има нещо забравено. Мазен, подъл кретен. Ще отида, взимам часовника и си тръгвам. Не исках да слушам обясненията му. Заради шибаната му сестра и тъпите лъжи на баща му аз страдах. Вече не исках обяснение, не ми го и дължеше. Да ми беше казал защо го прави когато го питах тогава. Сега не ми трябваха неговите измислици. Нямаше дори да го чуя ако започнеше да ми говори по темата. Действията и думите му никога нямаше да забравя и едно "извинявай" нямаше да промени решението ми...
Дълго след сладките приказки дядо ми и Нели започнаха със споровете. В тях вече се намесвах и аз разбира се бях на страната на дядо.
- Къщата не е докосната от векове. Ако Арабела беше жива нямаше да го позволи, а вие двамата сте толкова мързеливи че дори не се интересувате че къщата ще се срине. - нареждаше тя, а аз се ядосах още повече.
- Слушай, аз и дядо правим достатъчно много за къщата и ако ми позволиш да ти напомня къщата не е на вашите родители, а е на тези на дядо и ти нямаш никакво право да се месиш тук. Къщата е в изреадно състояние и това че дядо ми пести за основно сменяне на абсолютно всичко в нея и не докосва нищо за сега не значи че не го е грижа. Ти кога последно отвори очите си за бараката в която живееш? Какво като сменяш по една пътека всеки месец? Не съм виждал двора ти скоро, а да вярно когато дойдохме той беше пълен с трева и боклуци. - наредих й всичко и се изправих.
- Тогава бяхме в ремонт и сега двора е къде къде по - добре отколкото когато дойдохте. - погледна ме злобно.
- Да, винаги е по - добре, а когато дойдем винаги си в ремонт. Има кой да лъжеш. Проблема е че откакто баба умря постоянно трябва да намираш поводи да се скараш с дядо, да го упрекваш и да се заяждаш. - дядо ми ме хвана за ръката и ме дръпна.
- Тихо, Луи. - погледна ме жално.
- Аз ще трябва да вървя. Отново трябва да се разделим със порове и караници. - тя се изправи и тръгна към входната врата.
- Чао. - казах без дори да си направя труда да я изпратя, а когато дядо ми тръгна го спрях и го накарах да седне отново.
След като чух запалването на колата й и потеглянето отидох в кухнята и разпределих продъктите по местата им. Дядо все още стоеше на мекия диван и се взираше в телевизора. След около половин час отидох при него и го погледнах.
- Аз ще тръгвам дядо, знаеш докато отида, докато оправя багажа и времето ще излети, а смятам да изляза за малко довечера. - той ме погледна и подаде ключовете от къщата в ръката ми.
- Гледай да не я запалиш. - засмя се и се изправи. - Хайде да те изпратя и идвай по - често на гости. - усмихна се и двамата тръгнахме към вратата.
Обух се и го прегърнах. Излязох, взех куфарите си и му помахах. Той се засмя и ми помаха също. Излязох и тръгнах към къщата на баща ми бавно. Нямаше накъде толкова да бързам, а и още се чудех дали си струваше заради един часовник да си причиня да го видя отново...
Когато вече пристигнах отключих и влязох. За моя огромна изненада миришеше приятно и беше изключително чисто. Спомних си че вчера дядо ми каза че пращал чистачка всяка седмица. Насочих се към спалнята, за да може да започна да се нанасям малко по малко. Влязох и оставих куфарите си. Разкопчах ги и започнах да подреждам всичко което си бях взел....
След като приключих седнах на леглото и погледнах към часовника. Беше девет часа. Доста мислех дали трябваше да отида. Часовника не беше скъп, а и не ми се говореше с него, но някак исках да чуя какво ще ми каже. Въпреки всичко исках да го видя отново дори и да се отвръщавах от него, но този път нямаше да му позволя да ме стъпка. Щях да му кажа всичко което имам без дори да се замисля. Изправих се и се преоблякох. Оправих косата си, змих зъбите си, напръсках се с парфюм и тръгнах. Вървях бавно и сякаш все още чудейки се дали да не се върна обратно вкъщи. Разбрах че няма връщане назад когато го видях на една пейка, свел глава и потропвайки с крак. Въздъхнах и се приближих до него.
- Хей. - казах като вече бях достатъчно близо. Той ме погледна и се изправи.
Надявам се главата да ви е харесала, извинявам се за грешките ии очаквам мнението в коментарите. ^-^