НГТ
-Зейн, от кога те чакам? - момчето стана от сепарето и залитна, но успя да се задържи на краката си. Едва придържаше очите си отворени.
-Аз имам работа, Хари. Знаеш, че след като баща ми замина, едва се справям с всичко това. А отгоре на всичко се превърнах и в твоя гледачка. Не мислиш ли, че е време да се вземеш в ръце. Този път говоря напълно сериозно. Защото ми писна да ти спасявам задника. - докато Зейн стоеше прав, грабна чашата алкохол от Хари и го изпи. Сложи чашата на масата и се настани до приятеля си. Видимо изнервен и недоволен от нетрезвото държание на къдравото момче.
-Сега, какво - засмя се и накара хората около тях да втренчат погледи в него. - ще ме набиеш ли?
-Ако се наложи, ДА! - изкрещя насреща му, а къдравия сви ръцете си в юмруци.
-Никой не може да ме контролира, най-малко пък ти. Я си спомни - до преди месеци за кого работеше? За мен! А аз не желая мнение, от своите подчинени. - момчето се запъти към изхода, а Зейн тръгна по него.
Думите на Хари, не го засегнаха, но се разочарова, че ги чу от приятеля си, за когото би направил, всичко.
-Зейн не смей да вървиш по мен, защото ти обещавам, че ако го направиш, ще съжаляваш! - размахваше пръст срещу събеседника си.
-Дявол го взел, стегни се! - Зейн удари бърборкото, той не задържа тялото си и падна на земята. - Хайде, ставай! Къде е онзи със заканите? - сякаш оглушал, Хари продължи да си лежи. Косата му беше разпиляна по лицето. От носа му течеше слаба струя кръв, която придаваше цвят на бялата му кожа. -Само не заспивай! Ей сега ще се разсъниш. - Зейн вдигна приятели си и го набута в колата, след което потегли.
Когато стигна къщата на Хари, го свали. Когато влязоха в градината, Зейн хвърли момчето в басейна.
-Мамка му... - извика докато разтъркваше очите си.
-Явно, вече си буден и поне малко трезвен!
-А ти нямаш ли друга работа, освен да хвърляш птиятелите си в басейн? - с ленивост излезе от басейна и се хвърли на тревата.
-Харолд отивам да ти направя кафе. Въпреки че не го заслужаваш! - Зейн го информира и влезе в кухнята.
Когато кафето беше готово, го поднесе на Хари.
-Ето! - подаде му чашата, а той я взе.
Когато отпи от кафето едва не го изплю.
-Защо не си сложил захар, мамка му? - намръщи се и гледаше на кръв.
-Защото искам да изтрезнееш, веднъж завинаги! - изкрещя в лицето му и двамата замлъкнаха. Тишаната им беше приятна. И всичко това защото мълчаха заедно. Ако си сам и е тихо, ще потънеш в собствената си депресия. Но когато има човек с когото да мълчиш е по-приятно...
ГТХ
-Много ли ти липсва? - Зейн се обърна към мен, а аз сякаш се върнах в реалността.
-Разбира се... Затова пия, да я забравя. Но нещо ми пречи и колкото и замъглен да е умът ми, нейният образ не избледнява... - въздъхнах силно и след това усетих болка в гърдите си. Не, не такава болка, а онази душевна болка, която не намалява. Която с всеки изминал ден става по-силна и по-убиваща, отколкото е била вчера..
-Знаеш, че няма да я забравиш нали? Също така и това, че ти пожела, тя да си тръгне. Просто няма място за отчаяние...
-Да аз ѝ казах да си тръгне, но мислех, че тя няма да ги направих.
-Хари, ти си голям, голям задник!
-Мерси за думите! - изправих се и влязох вътре. Качих се в стаята си и легнах.
ГТЕ
-Сигурна ли си, че си добре?
-Да! Питаш ме откакто се върнах.
-Цял ден те нямаше, а когато се прибра нямаше никакво настроение. А и очите ти блестят, и имаш ужасни торбички, плакала си, нали?
-Мамка му, да. Плаках! - разкрещях се и започнах да плача. Ашли ме прегърна.
-Малка, малка сърничке... - въздъхна и започна да гали косата ми.
-Сервитьорът, знаеш го нали? - отделих се от нея и я попитах.
-Да, онзи който всяка сутрин ни носи кафе.
-Днес ме заговори... - замлъкнах за миг и погледнах към преплитащите ми се пръсти. - Каза, че е влюбен в мен.
-Какво? - стана от дивана и замахна с ръка. А с този нейн жест избута вазата, която беше поставена на холната масичка. Тя падна на пода, но не се счупи.
-Затвори си устата, ще глътнеш муха. - тя ме послуша, след което вдигна вазата и я остави на мястото ѝ.
-А сега подробности?
-Няма никакви подробности. Каза, че ме обича, а аз казах, че не може да е влюбен в мен и го оставих напълно разбит и разочатован. А след това и аз бях разбира. Напълно, разбита... - затворих очите си и се облегнах назад.
-Ти си, лоша! Защо си постъпила така с момчето?
-Ако ще ме упрекваш, отивам да спя! - вдигнах ръце и си отидох в стаята си.
Извадих дневника си и започнах да пиша.
Освен моето собствено страдание и разочарование, започнах да го предавам и на околните. Не се почуствах добре, когато разховарях с момчето, но честно казано не ми стана и зле. Сълзите, които пролях далеч не бяха свързани с него. Както винаги, в основата на моето страдание стои Хари. Умишлено или не, той ми причинява най-голямата душевна болка, която някога е съществувала. Думите му, действията, всичко в него понякога е толкова разочароващо...
---------------------------------------------------------------------------------------------
Ако главата ви хареса, дайте звезда и споделете мнението си в коментарите! ИСТИНСКО МНЕНИЕ! Обичам ви и лека нощ!
Ще се постарая, следващата глава да бъде по-дълга!