ГТЕ
-От теб искамм... - докато потъваше в мислите си, мислех план за бягство. В главата ми се въртяха хиляди идеи, но никоя не можеше да се реализира. Погледът ми се спря на една ваза. Но нямаше как да я взема.
-Хари ще те прекъсна за момент. Би ли ми дал вода?
-Да, сърничке. - отговори толкова спокойно и в същото време ядът му преливаше. Отдалечи се и излезе от къщата.
Бързо взех вазата и застанах на вратата. Когато се отвори той дори не ме видя и продължи напред. Разбих вазата в главата му, а той се обърна към мен и се хвана за раненото място. След като отдели ръката си, видя кръвта и се усмихна. -Хайде вървете си... - не довърши и падна назад. Косата му се разпиля по лицето. Къдриците му бяха все така буйни, сякаш гривата на кон.
Ръцете ми се разтрепериха. Сърцето ми щеше да спре.
-Х-хар-и! - с треперещ глас изговорих името му и седнах до него. Обхванах лицето му с ръце и легнах върху гърдите му. Сърцето му биеше все така лудо, както първият път.
-Елена! - Ашли извика и дойде, седна до мен и хвана ръцете ми.
-А-аз, а-а-з го н-ап-р-ав-их, н-а-п-рави-х го... - гласът ми трепереше, болката в тялото ми стана още по-силна, а това което направих ме изгаряше жива.
-Да, направи го! Но ни спаси! - изправи ме и ме прегърна. Поколебах се, но сложих ръцете си на гърба ѝ.
-Момичета, къде отидохте?- Кендъл извика от стаята
-Елена, не се обвинявай, защото постъпи правилно. Хайде стани и да се махаме от това място.
-Правилно ли? Не, не беше правилно, но беше единственият вариант за измъване. -поредното оправдание, поредното фалшиво успокоение, което втълпявам в ума си.
Развързахме Кендъл и напуснахме къщата. Тялото ми ме дърпаше назад. Изгаряше от желание да се върне при Хари. Но умът ми не му позволяваше.
Ашли щеше да остане вкъщи, а Кендъл да замине за Америка. Ами аз, аз дори не знам на коя планета съм.
***
Вратата беше отключена и затова направо влязохме.
-Бабо, върнах се! - колкото и да не ми беше до усмивки се усмихнах. Тя не се обади. Извиках още веднъж, но нищо.
-Ашли аз ще отида до стаята ѝ, ти се настанявай. - посочих ѝ дивана и се отдалечих от нея. Почуках на вратата на баба, но отново не отговори, затова влязох. Но това, което видях ме накара да изпищя.
-БАБООО! - лежеше на пода. Приближих се до нея и я разтресох, но не реагираше.
-Елена, какво стана? - Ашли дотича и веднага дойде до мен.
-Тя не мърда, не диша! - парещи сълзи горяха кожата на лицето ми. Стотици ножове раздираха сърцето ми.
Тя провери пулса ѝ.
-Съболезнования! - наведе главата си, а аз я гледах невярващо.
-Лъжеш! Тя не може да ме е оставила! Не може да си е тръгнала! Не може да ми причинява това! - крещях, а гласът ми беше дрезгав и пропит с болка. -Ставай! Бабо ставай! Аз се върнах! Върнах се! Послушах те и опитах да внимавам! Моля те виж ме! - не спирах да клатя безжизненото ѝ тяло.
-Елена, спри!
-Стига сте ме спирали! Кажи ѝ да стане, мен не ме слуша! Бабо ставай, върнах се!
-Тя е мъртва, няма пулс.
-Не е мъртва, просто се шегува, нали?
-Престани, вече! - усетих ръката ѝ върху бузата си.
-Мъртва е. Тя е мъртва. И на нея и писна от мен, и тя се измори от мен...
***
Седмицата се изниза бързо. Заровихме в студената пръст най-скъпият за мен човек. Причината за смъртта ѝ е инфаркт. Който е можел да се пренебрегне, но не е упяла да вземе лекарствата навреме... И окончателно се отдели от мен. Окончателно няма човек на когото да се облегна. Сам си се родил и сам ще си умреш, това го останових през тази седмица. Да не бях мъртва, но се чувствах като такава. Мъката по баба ме заливаше. Не трябваше да я оставям сама онази вечер. За да спася, Кендъл загубих скъпоценния си камък, загубих капката живот, която тя ми вдъхваше при всеки разговор, при всяка усмивка... Единственото нещо, което ще направя е да продължа обучението си. Единственият вариант с който няма да мисля за нищо странично. Или поне не постоянно.
Днес беше дъждовен и мрачен ден. С Ашли бехме вкъщи. Камината беше запалена, няколко ароматни свещи горяха и придаваха уют в атмосферата. Коледа наближаваше, както и рожденият ми ден. Тук рядко валеше сняг, но за сметка на това дъждът беше в изобилие.
-Искаш ли да си направим курабийки, топло какао с маршмелоу и да си пуснем някой филм?
-Да, ще направим курабийките на баба. - веднага щом изрекох думите си, посърнах. Наведох главата си и мигах често, за да попреча на сълзите да паднат -Ами хайде да се заемаме. - колкото и трудно да беше, сложих една усмивка и отдихме в кухнята.
Извадих всички необходими продукти. И малко се помацахме с брашно. И няколко сурови яйца служеха за маска на косите ни. Когато бяхме готови ги сложихме в печката. Не се стараехме много, затова бяха в обикновена форма, без ядки, шоколад и други глезотийки. Единственото нещо, с което щяха да бъдат украсени са захарните пръчици. Доста семпло, но достатъчно задоволително, поне за мен.
-За какаото имам и бастунчета, искаш ли? - попитах я, докато се опитвах да ги намеря.
-Ти ще ме разглезиш!
-Е лошо ли е? - засмях се, докато поставях бастунчетата в чашите.
-Не много, но след това няма да можех да ме изхраниш!
-Ами ще ти намерим накой, който да може. - намигнах ѝ, с тя се изчерви. -Или вече има? - подбутнах я закачливо.
-Не, няма. Всъщност има, но не мисля, че ще се получи нещо...
-А може ли да разбера малко повече за господина, който ще има честта да те глези?
-Ще ти разкажа, но след като приготвим всичко.
-Ще изгоря от нетърпение! - е поне успявах да се поразсея.
-Е чак пък толкова.
-Я ми кажи нещо, мислиш ли да работиш в болнично заведение?
-На този етап не знам. Тоест искам, но може Хари отново да ме вземе и тогава няма как. Там съм като затворничка. Не позволява дори на двора да изляза. Но какво ти обяснявам, като ти знаеш.
-Няма да те вземе. Или поне докато аз съм жива.
-Но ти си имаш свои проблеми, аз не мога да те задължавам да ме пазиш.
-Имам си, но пък ти си ми приятелка. И искам да си добре. Затова утре ще обиколим болниците и ще ти намерим работа.
-Ти си едно уникално същество. Благодаря ти! - прегърнахме се и започнахме да даваме идеи за филм.
----------------------------------------------------------------------------------------------
Извинявам се, че се забавих с пускането на нова глава! А ако главата ви хареса, дайте звезда и споделете мнението си в коментарите! ИСТИНСКО МНЕНИЕ! Обичам ви!
Въпрос: Вярвате ли, че приятелстовто между Елена и Ашли ще просъществува? Ще се радвам ако отговрите!