ГТХ
-Колата е заключена, „любима”! - мазна усмивка се настани на лицето ми, а тя започна да удря по мен. -Ако искаш да умреш още сега, продължавай да ме буташ! - все пак карах, така че ако ѝ се умира просто да каже.
-Да, сложих отровата, да виновна съм, но не колкото нея. Тя щеше да развали сватбеният ни ден. Щеше да каже някоя заучена фраза и да тръгнеш по нея. Но осъзнаваш ли, че въобще не се държим като женени? - говореше с треперещ глас, сълзи мокреха зачервеното ѝ лице. Но не и този път. Този път номерата ѝ няма да минат! Както казах, аз съм дяволът, а те са удушниците, които се молят за капка живот. Да така е, вярвам си!
-Аз ще говоря, чак когато отидем на мястото за наказания. И ти Кени, ще бъдеш наказана. - засмях се сам, на думите си. -Сега говори, но там няма да можех и стон да издадеш! - обърнах се към нея и я погалих по лицето. Тя ме гледаше с омраза и блъсна ръката ми. А аз си стоях все така весело, защото беше време за забавления, и само аз си знам, колко забавно ще бъде.
Спрях пред една от нашите вили. Но тя беше неизползваема, затова щеше да ми свърши работа. Доста дърпане излезе, но я вкарах в къщата. Бутнах я, а тя падна на пода. Изстена, но това си ме забавляваше. Тези писъци, тези стенания за помощ, тези молитви изпратени към мен, толкова ми липсваха, че сега радостта ми е незаменима. Желание за мъст тече във вените ми.
Предметите в къщата бяха покрити с найлони, включително диванът и леглата. Докато тя се мъчеше да стане, аз набързо взех стол и порових в шкафовете за въже. Бинго, намерих! Вдигнах крехкото ѝ мъчещо тяло и я сложих на стола. Завързах я, а тя започна да подскача и крещи.
-Викай, скъпа, викай. - смехът ми се смеси с нейните крясъщи.
-Аз те обичам, Хари! Мислех, че след като се оженим ще бъдем щастливи, а ти, ти какво правиш? Отвличаш ме. Отвличаш собствената си съпруга, по дяволите. Ревеше за онази ден и нощ, а сега дори окото ти не мига за мен. - утре ще бъде без глас, понеже е тъпа и грачи като кукумявка. Какво ли ми пука де...
-Аз не те обичам, Джендър! Кога ще го разбереш? - хванах лицето ѝ, а тя си развъртя главата, с надеждата, че ще махне ръката ми. Е да, можеше да го направи. Ама само в мечтите си. В загубените фантазии, които се въртяха в болният ѝ мозък.
-Ти си задник! Голям, голям задник!
-Като пръскаш обиди, положението ти, няма да стане по-леко. Нали знаеш!
-Майната ти, Харолд! - изплю ме право лицето.
-И на теб! - ударих у един силен шамар, а тя падна заедно с прекрасният ми съучастник, столът.
Излязох от къщата и я оставих да си поциври. Отворих жабката на колата и извадих кутия с цигари. По принцип не съм активен пушач, но в момента нервите и яда преливат, вътре в мен. Седнах на предния капак на колата и се загледах към небето.
ГТЕ
-Дали е заминал? - повече мислех наглас, отколото наум. Но все тая, така или иначе не мога да държа всичко в себе си.
-Сега ми обещай още нещо, Елена! Докато не се върне, докато не дойде на крака при теб, ти няча дори да мислиш за него. - гледаше ме много сериозно.
-Но, аз...
-Няма, но Елена! Има искам и не искам. А ти явно не искаш.
-Да така е, не искам да спра да мисл, за него, но го обичам и тази обич, е по-силна от мен, по-силна е от всеки друг и всичко друго. - отново шибаните ми очи се насълзиха.
-Не ти казвам да го забравиш, а да заангажираш ума си с друго и да пренебрегнеш Хари. Става въпрос само докато се върне. Така и ти, и той ще бъдете спокойни една идея повече. Знаеш, че съм с теб и те подкрепям с две ръце, но имате нужда от малка почивка. От почивка, в която ще осъзнаете всъщност, колко много се обичате. - да донякъде е права, но пък чувствам, че няма да мога да го изгоня от ума си, дори за минута, пък какво остава за месец или повече?
ГТХ
Заключих къщата и тръгнах до супера, който не беше много далеч. Все пак на тази малката и крехка, лесно ранима душичка ѝ трябва храна.
----------------------------------------------------------------------------------------------
Ако главата ви хареса, дайте звезда и споделете мнението си в коментарите! Знам че напоследък главите ми са къси, но през деня нямам много време, а вечерта съм изморена. Обещавам, че занапред ще се старая да ги пиша по-дълги.
Въпрос: Според вас, Кендъл заслужава ли всичко което Хари ѝ причинява? Ще се радвам ако отговорите. Обичам ви! Лека нощ!