Качихме се в такси. И дори не знаех къде отиваме.
-Ние хубаво се качихме в такси, но къде отиваме? - в цялата неприятна ситуация, само това че Елизабет беше с мен придаваше приятни цветове.
-На първо време в хотел.
-Щях да предложа, ако искате да дойдете вкъщи. Знам не в най-доброто решение, но не може да живеем в хотел.
-Защо не каза по-рано? Ами да идем тогава.
Казах адреса на шофьора и той ни закара. Да, това не беше най-добрата ми идея, но все някога ще трябва да се сблъскам с тези спомени, а колкото по-скоро ги преодолея, толкова по-добре.
-На кой етаж предпочитате да е стаята ви? Първият или вторият?
-Нека да е първият. Тези стари кокали не понасят стълби. - засмя се. Аз остсвих моя куфар и взех нейния. Оставих го в стаята ѝ.
-Вие си починете, по-късно ме извикайте да ви помогна с багажа. А аз сега ще отида до магазина, защото няма нищо за хапване.
-Върви, скъпа! - усмихна ми се, аз ѝ отвърнах и излязох. По пътя си припомних всяко едно действие, всяко едно движение, всяка дума на родителите ми. Да болеше, но в край на сметка и аз преживях много и то заради тях. Не, не ги виня напълно, за някои неща и аз имах вина, но тяхнот мислене трябаше да бъде зряло, а не като на дванайсет годишно дете. Не че аз съм много голяма, не че мисленето ми е толкова зряло, но поне имам сърце! Несъзнателно съм стигнала до супермаркета. Влязох вътре и набързо напълних количката. Не обръщах особено внимание на продуктите които слагах в нея. Мислите ми бяха далеч, от това какво да сложа и какво не.
Платих и излязох. Чантите ми тежаха, но има много по-страшни неща от това да ти тежат чантите. Видимо настроението ми беше развалено, недоволството нахално си проправяше път и до лицето ми. Връхлетях вкъщи с гръм и трясък. Оставих чантите на масата и си налях вода. С трепереща ръка, насочих чашата към пресъхналите си устни. Изведнъж ми причерня и изпуснах чашата в мивката. Подпрях се на плота и затворих очи.
-Елена! - госпожата дойде до мен и ме хвана.
-Не знам какво ми стана.
-Хайде ела да седнеш! - помогна ми да стигна до дивана. Седнах и тя седна до мен.
-Изведнъж всичко нахлу в главата ми, имах чувството че ще се пръсне... - изпуфтях и се облегнах назад.
*След една седмица*
Седмицата се изниза бързо. Дойде великият ден, денят, в който Хари окончателното приключва с мен. След стотиците писания по мой адрес, най-накрая се заеха с това да пишат за тях двамата, за двойката на годината. А най-смешното беше, че и аз бях поканена на сватбата, в какъв саркастичен свят живеем само...
-Бабо! - и да, Елизабет ме накара да я наричам „бабо”.
-Да, скъпа!
-Ще ми помогнеш ли с роклята?
-Да! - дойде в стаята ми и вдигна ципа.
-Благодаря ти! - прегърнах я, а тя се засмя.
-Знаеш, че не съм направила нищо, че да ми благодариш.
-Знам, но дори това не е достатъчно. Ти заслужаваш Луната, бабо!
-А ти знаеш ли какво заслужаваш?
-Аз ли? Ако питаш мен, нищо...
-Ти заслужаваш, Хари и цялото щастие на света скъпа! - очите ми се насълзиха.
-Недей да плачеш, грима ще ти се развали.
-Няма, просто се разчувствах! - подсуших очите си и се усмихнах.
-Шест и половина е, да тръгваме. - информира ме, Елизабет.
-Да! - не можех да проговоря от буцата, която беше заседнала в гърлото ми.
Хари беше пратил кола, която ни чакаше. Качихме сме и тръгнахме. Сватбата щеше да е в едно от именията на семейство Стайлс. Пристигнахме, а отвън имаше цял куп журналисти. Само те ми липсваха. Но за мое щастие ги отминах без проблем. Настанихме се на една от масите. Хари и Кендъл все още не бяха сред нас. Предполагам че се приготвяха.
-Бабо ще потърся Хари!
-Добре, чакам те, и дано да няма сватба, или пък ако има, ти да бъдеш на мястото на онази Кендъл. - усмихнах се и влязох в къщата. Нямаше никого. Качих се на втория етаж. Имаше четири врати, на две от тях бяха изписани имената им. Почуках на тази с името на Хари. Не дочаках отговор и влязох. Но вътре не беше Хари, а самата Кендъл.
-Да не обърка стаята, Елена? - подсмихна се и продължи да се оглежда.
-Не, човека... - тръгнах да затварям вратата, но тя ме спря.
-Почакай!
-Да!
-Влез. - влязох, а тя затвори вратата.
-Радвам се за вас, наистина! - седнах на леглото.
-Вярвам ти! Искаш ли нещо за пиене?
-Може!
-Ще налея шампанско, понеже ми е под ръка. - взе чаши, но се забави доста със сипването. -Заповядай! - подаде ми чашата, аз я изпих на екс.
-Благодаря! - сложих я на нощното шкафче, а тя видимо си покачи настроението. Извеснъж коремът ме заболя, започна да ми се върти главата, челото ми се намокри със студена пот.
-Ти стой тук, аз отивам на церемонията. - взе клпча от вратата, отвори я и го сложи от външната страна.
-Но...
-Нали не мислеше, че ще те оставя да развалиш сватбата ни? - засмя се и излезе. Докато реагирам тя беше заключила.
Виждах размазано, някои от вените ми бяха изпъкнали, имах чувството, че не стъпвах по земята. Ами ако умра? Какво ще правя? Как ще се измъкна? Как ще кажа, че тя ме е отровила? Стана ми хептен лошо. Но инатът ми беше по-силен от някаква си отрова. На тоалетката имаше тефтер и химикал. Седнах на табуретката, която беше пред нея и бързо откъснах един лист и с последни сили, започнах да пиша.
Не знам дали ще имам друга възможност да ти кажа, всъщност колко много те обичам, Хари! Не знам дали ще имам шанса да зърна зелените ти очи, да чуя гласът ти, да почувствам аромата ти и, въпреки че никога не ми каза, да усетя любовта ти. Имам да ти казвам толкова много неща, но нямам време, любими. Тя е толкова близо, с черно наметало, със остра коса, стои и ме чака отсреща. И знаеш ли, кой я повика? Жената за която ще се жениш, сипа нещо в чашата ми. Тя погуби любовта ми. Тя пожела ти да страдаш.
Не мога да си поема въздух, не мога да ти кажа, колко болка крия у себе си. Не мога да направя нищо друго, освен да затворя очи и да чакам жената в черно да ме вземе при себе си.
Обичам те, любов! Където и да съм, където и да си, ще сме близо. Защото не сме способни да се изгоним от сърцара си...
С много обич, завинаги твоя, Ел
Не успях да довърша, защото ми причерня. Изпуснах химикала, а тялото ми падна като есенен лист, на студения под.
----------------------------------------------------------------------------------------------
Здравейте, хора! Най-после успях да напиша главата! Дано да ви хареса! И ако желаете споделете мнението си! Лека вечер! Обичам ви!