ГТЕ
Излязох от банята и легнах на леглото, дори нямах сила да се облека. Мислите ми се блъскаха в главата. Хари ме лъже, нали? Не в възможно да съм му се дала, нали? Пълна каша.
Въздъхнах тежко и си взех телефона. Ще пиша му пиша.
„Харолд искам да се видим! И ако може тази среща, която ще се състой да бъде последната ни.” - изпратих му съобщението въпреки че не бях сигурна, какво точно ще му кажа на срещата.
„Разбира се, че ще се видим, скъпа! Довечера ще дойда да те взема към осем. И облечи нещо секси! ;) :) - прочетох съобщението му. В тялото ми сякаш запърхаха стотици пеперуди. Усещах горещите си бузи, както и руменината която бяха придобили. Едно съобщение, хиляди емоции. Я чакай, ти пак ли се поддаваш на игричките му. Пак ли ще му позволиш да си играе с чувствата и емоциите ти. Да те контролира. Да бъде твоят господар, а дори и твоят собственик. Разумът или сърцето? Вечният въпрос. Но дори да послушам сърцето си, пак няма да бъда с него, защото той вече е сгоден. Не официално, но скоро би трябвало да стане.
Станах от леглото и най-после реших да се облека. Е то не че беше кой знае какво облекло. Просто една тениска и бельо. Слязох долу, Ан се готвеше да излиза.
-Излизаш ли? - попитах я, докато отхапвах парче от ябълката, която си взех.
-Да, отовам за рокля.
-Явно поводът е доста специслен.
-И питаш. Хари се жени. - Какво?
-Какво? Как така? - направо се задавих.
-Ами така, другата седмица и мисля, че знаеш кое е момичето.
-Да, знам. Освен да ти честитя, няма какво да кажа. И приятен ден! - зарязах ябълката и седнах на дивана, все още неможеща да повярвам на казанато. Къде изчезна онази жена, която ме подкрепяше, която ми даваше хъс, която винаги хващаше ръката ми? Вратата се отвори и след секунди затвори. Погледнах през прозореца, Ан беше излязла. А това значи, че мога да пусна сълзите си, спокойно.
-Защо, Господи, защо? С какво толкова сгреших, че все мен наказваш? - заплаках с глас, а зад себе си чух тихи стъпки. Обърнах се и зърнах приближаващата се жена. Беше облечена в нормални дрехи, за възрастта си, която не беше по-малка от седемдесет.
-Ах дъще, ако мислиш, че твоите проблеми са проблеми, нищо не си видяла от живота! - въздъхна и седна до мен.
-Права сте! Но наистина ме боли, обичам го прекалено много, за да се откажа така. Защо ли ви занимавам... - измърморих думите си и закрих лицето с дланите си.
-А достатъчно ли е само единият да обича? - думите ѝ ме накараха да се замисля, но в същото време се забиха в сърцето ми.
-Не, не е! Не е по дяволите, нищо не е достатъчно, ако го давам само аз! - станах от мястото си и заблъсках, и зачупих всичко наред. Крясъщите ми се разпиляха из къщата. Вратата се отвори, връхлетяха охранителите.
-Добре ли сте?
-Да, няма нищо! - жената се усмихна мило на едрите момчета и те напуснаха къщата.
-Сега те моля да се успокоиш и да седнеш. - писочи ми мястото на което седях преди минути. Без да й отвърна седнах. - Харолд си е такъв! Буен, груб дори разхайтен. При него чувството любов липсва, той не е способен да обича, единственото нещо, което може да ти даде е разруха, но знам че ти ще успееш да го промениш!.. - загледах се в очите ѝ, бяха насълзени, ръцете ѝ трепереха, а устните ѝ бяха по-сухи отколкото преди.
-Вие го познавате? - гледах хем учудено, хем със сълзи.
-Разбира се, че го познавам! Коя жена няма да познава внука си?
-Вие сте баба на Харолд? - застрелях се от изненада...
----------------------------------------------------------------------------------------------
Здравейте, хора! Надявам се главата да ви хареса! Какво ще кажете за бабата. Аз ще кажа само едно, щом баба се намеси става весело, ии нещата си идват на мястото! :D
Понеже ми се пише нова история, но все още не знам за какво да се разказва, имам нужда от идея. Споделете идеи...