ГТЕ
Очите ми бяха с превръзка, седях на стол и ръцете и краката ми бяха вързани. Какво става?
-Ехоо, има ли някой? - ехото ми се върна, явно помещението е доста празно и голямо.
-Винаги е бил с теб, Елена! - познат глас се чу зад мен. Стъпките му бяха груби, ръцете му докоснаха рамото ми, а аз изтръпнах.
-Кой си ти?
-Не ме ли позна, не позна ли гласа ми? Помниш ли какво си говорихме по-рано с теб, Елена? Помниш ли, че ти казах, че ще бъдеш моя?
-З-зейн?! - гласа ми трепна.
-Зейн скъпа, Зейн! - махна превръзката и застана срещу мен.
-Н-но, нали бях п-пр-и он-зи.
-Всичко беше планирано.
-Дори това да ме пребие ли?
-Не, но ще влезе в затвора, защото ще бъде обвинен за побой и изнасилване.
-Изнасилване? - май загрявах прекалено бавно.
-Да! И самата ти ще го предадеш.
-Нещо не схващам... Ще го обвиня за нещо, което не е направил?
-Я как сващаш! Точно така.
-А ти защо ме държиш тук? - може би беше по-добре да не знам, да бъда в пълна неизвестност. Да не знам къде се намирам, да не знам нищо за Хари, да не знам нищо...
-Защото искам да разбереш що за човек е Стайлс. Искам да го следиш една седмица и да видиш, че той не те заслужава. Приятелката ти май си пада по него и ако не те открие до два, три дни смятай, че тя е новото му момиче. - слушах го много добре, очите ми следяха движението на устните му, думите му бяха като ножове, които се забождаха в мен.
-Съгласна съм с теб! Ще следя всяко негово движение, ще бъда като негова сянка, но при едно условие. Нека да не обвинявам човекът в нищо, просто не ми се занимава с куките.
-Съгласен! - подаде ръката си, като очакваше да му отвърна.
-Ако ме отвържеш ще бъде по-лесно! Само те съветвам де... - засмяхме се, а той изпълни казаното от мен. Дори отвърза и краката ми. Аа и забелязах, че гипса го няма.
-Хайде ще отидем у нас, за да се изкъпеш и преоблечеш. След това обаче започваме да се правим на детективи.
-Да, Шерлок Холмс! - защо се съгласих? Знам, че колкото повече неща знам за него, знам, че колкото повече очите ми го виждат ще се убеждават с казаното от Зейн...
-Спри да премисляш нещата, просто искам да видиш истинското му лице, след това сама прецени дали още искаш да си с него.
-По-лесно е когато си от другата страна, Зейн... - отворих вратата на колата и се качих.
Пътят ни мина в пълно мълчанле, единствено погледът му шареше лицето ми, опитваше се да разгадае това което аз виждах, да усети моите мисли и изводът е, че просто искаше да ме спечели за себе си.
-Може да слизаш вече. -стоеше на вратата и ме чакаше.
-Идвам. - последвах го и се качихме в асансьора. В момента дори фобията ми не е в състояние да ме изплаши. - Не знаех че имаш жилище. Тоест постоянно беше при Хари и мислех, че живееш там.
-Не всичко се върти около него... - тонът му стана по-груб. От далече се виждаше, че не му в приятно да се споменава Хари, но такъв е животът, не всичко се случва така както искаме...
-То, че не се върти не се, но ти май доста го мразиш.
-Не те интересува. А на теб постоянно ли трябва да ти се напомня да слизаш или влизаш?
-А извинявай, не бях забелязала, че си отключил. - разгледах апартамента му, беше доста голям като за сам човек...
-Надявам се да ти харесва.
-Шегуваш ли се, прекрасен е. Аз ще вляза в банята, а ти имаш ли женски дрехи?
-Ти влизай, аз ще ти ги оставя на леглото в твоята стая.
Без да му отговарям се заключих и пуснах водата. Усмивчица се настани по лицето ми, защото се сетих за Хари. Каквото и да правя, каквото и да мисля винаги той изниква в съзнанието, идва като неканен гост и пак си отива, като такъв...
Увих кърпа около тялото си и излязох. Облякох дрехите, които беше оставил, Зейн и отидох при него.
-Готова съм, сега да тръгваме! - очите ми грейнаха, защото най-после щях да го видя.
-Нали знаеш, че няма да си с него, а ще го следиш, така че не се радвай толкова. - накриви си устата и ме дръпна.
-Нужно ли е това дърпане?
-А ти си като някоя пет годишна, задаваш прекалено въпроси...
-Много остроумен си станал! - наплезих му се и се качих в колата.
-Сега аз ще му звънна, за да разберем къде е и ако се наложи ще съм с него, а ти можеш да караш, нали?
-Да! - ясно и точно.
-Ало бро, къде си?
...
-Добре идваме, исках да кажа идвам. - посмръщи се малко, защото загубеняка за малко да се издаде. Е то все някой трябва да е черната овца или аз, или Зейн трети вариант няма.
...
-До след малко. - най-после затвори.
-Къде е?
-В стриптийз клуба!
-Аз се отказвам! - тръгнах да слизам, когато ръката му ме спря.
-Знам, защо искаш да се откажеш. Но сама трябва да се убедиш в това, което ти казвам иначе само ще се залъгваш и измъчваш...
-Като чели сега няма да се измъчвам, като чели няма да умирам всеки път, когато го докосват други. - очите ми станаха малко по-тъмни от обикновено и се насълзиха.
-Стискай зъби и се дръж, само това! - усмихна ми се, но този път искрено.
-Мога ли да вляза в клуба?
-Да, но вземи тези. - от задната седалка ми подаде шапка и слънчеви очила.
-Как изглеждам? - сложих ги и направих смешни муцуни.
-Само като излязла от театъра или цирка си. - засмяхме се.
-Хайде тръгвай, че Хари ще те убие. А и аз ще вляза първа и ще седна близо до него, а ти влизаш две, три минути след мен, разбра ли?
-Да, шефе. - козирува и потегли.
След петнайсет минути бяхме в клуба. Излязохме от колата и както обикновенно едно момче я взе, за да я паркира.
-Хари вътре ли е момчета? - попита охранителите.
-Да, влизай Зейн. - аз го хванах за ръка и влязох, като му напоних да чака.
Видях къдриците му, видях очите му, устните му. Беше същият като преди, но имаше и нещо различно, но какво ли?
Седнах на сапарето срещу него. Извиках бармана и си поръчах бутилка уиски и чаша. Пак погледнах към него, натискаше се с някакво момиче, което пораждаше у мен чувство на гняв, омраза и смърт!
-Заповядайте!
-Благодаря, а извинете имате ли химикиал?
-Да. - извади химикал от джоба си и ми го подаде.
Взех салфетка и написах кратко послание.
-Ще дадеш това на оново момче там. - посочих го, така че да не ме види.
-На Хари ли?
-Да, но ако пита кажи, че някаква жена/момиче я е оставила (салфетката). Без да казваш, че съм аз, нали.
-Разбрах ви госпожице. - барманът се отдалечи от мен и му подаде салфетката.
ГТХ
-Господине.
-Кажи?
-Една госпожица дойде и предаде това за вас. - барманът ми подаде салфетка, на нея пишеше нещо което ме остави без думи: „Търсиш ли ме”.
-Етоо ме! - Зейн седна до мен. - Хари добре ли си? Брат чуваш ли?
-Виж. - подадох му салфетката, очите му се ококориха.
-Т-това да не би да е от Елена?
-Единственото нещо което знам, е че в момента имам нужда от нея, голяма нужда... - изпуснах насъбралия се въздух и разтърках очите си. - Аз отивам на дансинга.
-Добре аз съм тук.
ГТЕ
Хари отиде да танцува, около него имаше няколко момичета. Ядосах се и аз отидох близо до него.
-Ще пуснете ли латино музика? - извиках на диджея и всички погледи се събраха върху мен. Е толкова ли съм гръмогласна, че и през музиката ме чуха... засмях се, въпреки че бях меко казано ядосана.
Пусна музиката, а аз се взирах в Хари. Добре че бях с очила. Е не беше една от най-добрите идеи, защото все пак са с тъмни стъкла, а аз съм в дискотека. Той дойде към мен и ми подаде ръката си, сърцето ми забърза ритъма си, а дишането ми се ускори. Поех я като изтръпнах при докосването.
-Не се страхувай, не ям хора.
-Може би. - усмихнах се и потънахме в ритъма на музиката и моята любов. Ръцете ни, сърцата ни, душите ни, телата ни, в момента всяка една частица от нас беше разделена на две неговата половина беше моя, а моята негова. В този момент болката от побоя беше изчезнала, моето лекарство стоеше пред мен и всичко беше чудесно.