ГТЕ
Толкова ли ме мразеше, толкова ли ти харесва да ме нараняваш, да владееш тялото и емоциите ми, толкова ли ти харесва всичко това, Хари? По-добре ли ти става, когато ме нараняваш, ставаш ли герой за останалите, ставаш ли достоен за кучките? Аз те обичах, може би още първия ден в който те видях се влюбих, но ти разруши всичко, ти и твоите доказвания, ти и твоето огромно его. Ти заслужи ли любовта ми, Хари? Амии, сълзите? Най-доброто нещо, което можеш да направиш е да си отидеш, да продължим постарому, нито аз ще те желая, нито ще се налага ти да ме виждаш, лесно е нали, Хари? Колко добре звучи, колко красиво е името ти, колко емоция има, дори когато го помисля наум. Но, Хари по-добре остани, наранявай ме, ходи при различни момичета, но бъди до мен, просто искам да знам, че си тук, че ако искам да те видя, ще си тук, че ако ми е трудно ще дойда и ще те прегърна, ще поставя глава върху сърцето ти и ще чувам ритъма му...
-Елена! - Мел щракна с пръсти пред лицето ми, за да ме изкара от транса в който бях попаднала. Мисля че полудявам, в главата ми се води ожесточен монолог, битка за Хари, щом сама споря със себе си, значии...
-Да. - ей така, просто „да” без капчица чувство, с празнина в погледа, без никаква емоция. В очите ми се оформиха сълзи, просто не искам да съм далеч от Хари, дори и да е с други, поне пак да е пред очите ми.
-Хайде давай, пусни ги! Няма смисъл да ги държиш в себе си, така или иначе ще капнат, защо да не е сега? - тя спря колата и слезе, отвори ми вратата и ме издъпра навън. Бяхме на ръба на скала.
-Обичам го, повече от всичко на света, желая го от тук до Луната и обратно, той е един, а ме боли като за стотина.
-Коя от вас е Елена? - един груб глас прекъсна разговора ни.
-Аз съм. - обърнах се към мъжа. Без да чака повече ме задърпа нанякъде.
-Идваш с мен, господина те очаква.
-Хари ли?
-Хари повече няма да те види, до тук беше.
-Пусни ме!
-Не викай.
-Пусни я веднага! - Мел се намеси.
-Мелиса, отивай при Хари, кажи че много го обичам, кажи че ще го чакам да ме спаси и каквото и да става няма да бъда ничия друга. - разплаках се, а мъжът ме набута в колата и се качи.
-Елена!- започна да тича след колата, плачеше и крещеше но нищо не помагаше.
-Отивай при Хари!
-Не, няма да те оставя. - спъна се и падна, и да не се беше спъвала пак нямаше да ни настигне, но това все пак е Мел. - усмихнах се, но бързо изгубих контрол.
-Няма да дойда! - опитах да отворя, но вратите бяха заключени.
-Не си познала кукло! - усмихна се и сложи ръката си върху бедрото ми.
-Не смей да ме докосваш! - махнах ръката му, той пък се ядоса и ми удари шамар. Направо ми размъти мозъкът. Горещи сълзи се спусхкаха по зачервените ми бузи.
ГТМ
Изправих се от земята, ръцете и краката ми бяха в рани и кръв, имах малки драскотини по лицето, но това е нищо, сега по-важна е тя. Качих се в колата и тръгнах към училище. Трепер, а цялото ми лице беше в сълзи. Карала съм толкова бързо, че за десет минути бях на желаното място. Слязох и започнах да викам още от двора.
-Харии, ХАРИИ, ХАРИИИ! - здрах гърлото си, но не спирах да викам. Ученици и учители гледаха през прозирците, а по-любопитните даже дойдоха и на двора.
-Какво става? - тичайки Хари дойде при мен.
-Те, тя, тя о-отвляко-хха-а я... - продължавах да хлипам.
-К-как-в-во? - дойде му като гръм от ясно небе. Очите му придобиха тъмен нюанс, а ръцете му се свиха в юмруци.
-Просто попита коя е Елена и я грабна, качи я в колата и тръгнаха. Тя каза, че много те обича и чака да я спасиш и, че няма да позволи на никой да я докосне.
-Взехте ми я, взехте ми я така ли??? Тя беше моя, беше моя по дяволите. Може би никога не съм ѝ го казвал, но я обичам много, повече отколкото предполага. - очите му се насълзиха и започне да плаче. Прегърнах го, защото го заслужава.
-Хари, виж нека се успокоим и да помислим. - отдръпнах се от него и изтрих сълзите му.
-Няма какво да мислим! Мръсното животно, баща ѝ е виновен. Сега ще види. - мина през мен и се качи в колата си. Без да чакам покана от него и аз се чаких. -Някой да те е викал?
-Не, но тя ми е приятелка и ако и стане нещо, дори само ако тя си помисли да ме изостави, аз а-аз ще умра... - без да ми отговори, потегли, караше по бясно и от мен.
-Ще ви размажа, ще се върнете там от където сте дошли, шибани копелета. - удряше по волана, на моменти имах чувството, че ще се блъснем, но за щастие, не стана. Спряхме пред къщата на родителите на Елена. Хари слезе, а аз по него. Ритна вратата с крак и влезе.
-Къде си мръсно, животно, къде?
-Какво става? - баща ѝ слезе по стълбите.
-И пита! - смехът на Хари се разнесе в къщата.
-А затова, че ти не можа да я усмириш и я дадох на друг ли?
-Шибан нещастник, как можа, питам те, как можа?
-Ще правя каквото си искам, тя е моя дъщеря.
-Сам го каза, тя ти е дъщеря, а не стока... - Хари вдигна ръка и го удари, той полетя и падна на земята.
ГТХ
-Не говореше така, когато ти я дадох, нали.
-Ти какво знаеш, питам какво знаеш ти, аз я обичам, аз я пуснах защото не исках да я наранявам, а ти, ти какво направи, даде я на друг. Тя беше моя, моето момиче, моето камъче, моят живот, по дяволите... Беше моя. Къде е, на кой я продаде.
-Ако ти кажа какво печеля?
-Ако искаш, ще ти дам всичко което имам, но мо кажи къде е?
-При Авън е. И ти го познаваш, Хари. - как да не го познавам, той е едно голямо животно и ако не го открия по-скоро с момичето ми е свършено...
-МАМКА МУУ! - ударих с юмруци в стената и излязох от къщата.
-Чакай ме Хари! - Мелиса или там каква е ме спря. Изчаках я и се качихме в колата.
-Ало, Зейн веднага събираш хората ми и момчетата и идвате на нашето място, ясно ли е? ..... Без повече въпроси, чакам ви там! - затворих телефона и тръгнах.