-Да както и предполагах крака ви е счупен, ще трябва да го гипсираме.
-Не, не, не как ще вървя, как...
-С патерици. -мръсен, шибан доктор, с патерициии блал бла бла..
-Това ще трябва да се види! - засмя се Хари.
-Много ти е смешно на теб, нали ти не беше на обувки десет сантиметра, не се наложи да бягаш от никого.... -опсс май се издадох..
-Ти да избягаш ли искаше?
-Да, ъъ тоест нее...
-Докторе моля привършете по-бързо, а с теб ще се разправям после.-в очите му отново се четеше омраза, отново бяха придобили черен цвят.
След известно време
С Хари напуснхме болницата и се качихме в колата, поне не се налагаше да вървя аз, който си има Хари е голям късметлия, е за себе си не бих казала, че го имам.
-Хари това не е пътя за вкъщи. Къде отиваме?
-На наказателното поле, скъпа ми сърничке!-въпреки, че беше ядосан усмивката му не спираше да грее.
-Какво?
-Опита се да бягаш и сега ще си наказанаа.
-Искам да ме пуснеш, искам да забравиш за мен, просто ме остави на мира... и без друго си имаш гадже, защо съм ти аз, тя е известна, тя е всичко което аз не съм Харии...
-Тя не е теб Елена!
-Какво каза?
-Казах, че ти си ъм, ти си ми нещо като играчка.
-Вземи си друга, аз не съм момиче за една нощ, не съм от момичетата, които спят с теб и после те забравят, имам чувства имам сърце, което се разкъсва, което гори, докоснеш ли се до тялоти ми, кажеш ли ми една дума кръвта в мен кипи, пеперуди пърхат в стомаха ми... И с тези думи не цитирам теб, а това как приемам нещата по принцип. -усещах как студени сълзи горяха по бузите ми, как дишането ми се наруши, и за негово сведение говорех точно за него, той е този който кара всичко в мен да кипии.
-Защо аз мисля, че си влюбена в мен?
-Хари мразя те, мразя те искам да си ходя, искам да... - всъщност не искам, искам да ме обичаш както и аз, искам аз да съм твоя, а ти мой, искам да сме семейство, да сме заедно до смъртта си, дори след това!
-Ти май мислиш повече отколкото говориш. -сега му беше все едно, само това не разбирам, как за секунди успява да смени три настроения.
-А ти си луд, от където и да те погледна изглеждаш като психопат.
-Още нищо не си видяла, но след малко ще видиш истинското ми лице, ще ми се молиш да те оставя. - засмя се.
-Нямам търпение... - ама в кавички. Хари спря колата и докато търсеше нещо, аз използвах момента и слязох от колата, беше глупаво, но все някъде ще се скрия. Чу се псуване от негова страна и стъпките му, които бяха по моите. Обърнах се, но Хари го нямаше, къде ли е. Е поне ме остави. Дишането ми беше ускорено, кракът ме болеше ужасно, облегнах се стената, която беше до мен. Някой ме дръпна, аз бях сигурна, че е Хари. Но не беше той, човекът беше с маска и беше с разпокъсани дрехи, но защо е с маска и какъв е тозии.
-Ъмм, здравей! - махнах му и с бързи стъпки тръгнах да бягам, но той ме хвана и ме преметна през рамо. -Пусни ме, веднага. Хари къде си, Хари спаси ме!-виках напразно.
-Кукло Хари или там какъв е, го няма, но аз съм тук и ще се позабавляваме. - отнесе ме до някаква голяма и красива вила, отключи и ме вкара вътре, качихме се по стълбите и влязохме в стая с голямо легло, той ме метна на него и свали якето си, остана само по тениска. Седна върху мен и се насочи право към врата ми. Засмука грубо кожата ми, а аз изстенах, премести се към ухото ми и пак направи същото. Една му ръка се намери на бедрото ми, приближи края на роклята и я надигна тя стигна до корема ми. Божее още малко и щеше да ме съблече. Но щом Харолд иска нека е така, ще играя като него, щом той може да си има други и аз ще бъда с други. Надигнах се и го целунах, целувката ми напомни на тази на Хари, целуваше се по същия начин. Я стига си мислила за Хари, направи се кефа, пък какво ти пука...
-Ако правим нещо да е както трябва! - усмихнах се и сложих ръцете му на ципа на роклята ми. Без да му мисли я разкопча. Тениската му се завъртя и една от татуировките му се видя, но тя е същата като на Хари! Какво става, целува се като него, татуировката е като неговата. Я чакй, това да не е Хари! Ако е той, ако е тойй ще види... -Целуваш се много по-добре от Хари, добре, че ме остави и без друго го мразя. - умирМм от смях, сега ще откачи.
-Какво ме интересува, дай да действаме. - видимо се изнерви.
-Ако Хати те намери, ако разбере, че ти си ми първият ще те убие, но всичко това е на твой риск. -сега аз се насочих към врата му, оставях мокри и сини петна, от устните му излизаха тихи стенания.
-Ако те убия, Хари какво ще направи? -свали маската си и разкри лицето си. Както си мислех това беше Хари.
-Хари?! - направих се на изненадана или шокирана.
-Значи беше готова да се чукаш с непознат, щеше да отдадеш тялото си на друг, щеше да позволиш на непознат да отнеме девствеността ти...
-А защо ме остави, защо просто не ме настигна, трябваше ли да ми правиш номера?
-Наистина ли щеше да се чукаш с мен? Тоест ако не се бях показал.
-Не нямаше, защото дълбоко в сърцето си вярвах, че си близо, че си тук, че ще ме спасиш, а ти, ти какво направи, поигра си с мен, спретна ми номер, искаше да ме изпробваш, Хари за незнайно кой път ти казвам, аз не съм като досегашните ти момичета, не търся мъжко внимание, не искам в леглото си различни типове, на мен ми стига един, но да си е мой, да се караме, да си викаме, да трошим, но любовта ни да е по-силна от това и пак да се събираме. Да се напиваме, да танцуваме, да се чукаме здраво, и пак ти казвам да е един, но да си е моя. Един скъпоценен камък е повече от всички други обикновенни камъни, нали така, Хари?
-Браво, Елена, браво просълзи ме! - смехът му огласи стаята. Станах от леглото и той веднага стана, вървеше към мен, аз пък назад, блъснах се в стената, щеше да е хубаво ако можех да я пробия и да изляза. Той максимално се доближи и огледа смучките които ми беше направил. Отново засмука една от тях, а аз изстенах името му. Ръката му правеше кръгообразни движения по корема ми, тялото ми трепереше, изведнъж увереността за целувки от мен изчезна. Сложих ръце на гърдите му и опитах да го отделя от себе си, но той дори не помръдна. Вместо това ме затисна силно и от панталона си извади пистолет, стреснах се.
-Щ-ще ме-е у-б-биеш ли? -едва му проговорих.
-Шшш! - сложи пистолета върху устните ми, още повече изтръпнах. -Малка мръсница, защо направи шибаните смучки, сега как ще се покажа пред хората??? - премести пистолета и го натисна на врата ми.
-А ти защо направи моите?
-Ти си момиче, а аз не съм, има разлика. И сега ще трябва да се погрижиш за нещо. Ти ми го причини и сега ти ще го оправиш. -погледна надолу към подутината в панталоните си, да прекрасно аз съм виновна, като чели го карам да се възбужда...
-Ходи при Кендал тя ще се погрижи.
-Не, напротив! - бутна ме на леглото и започна да ме целува навсякъде,беше като обезумял.
-Хари, моля те спри, не искам да го правя!Моля те! - изскимтях.
-Къде изчезна смелостта ти, къде отиде безстрашната Елена, къде е онази която щеше да се чука с непознат?
-Отвръщаваш ме! - гърчех се като червей, опитвах да го махна от себе си, но той е по-силен от мен и много не ми се получаваше.
-Прекълено дълго отложих нещата с теб. Трябваше да те изчукам още първата вечер. Но така се получи по-добре, имам причина за да съм груб, ще те чукам до припадък, един месец няма да можех да ходиш и седиш нормално.
-Не искам да го правя!
-Ще го направиш, доброволно или насила.
-Не съм готова за това! Дай ми още малко време! Сега ме накажи както искаш, но нека отложим другото! Моля те. -вече бях с насълзени очи.
-Добре, ще те чакам! - стана от мен и седна на дивана който беше пред прозореца. След минути пак дойде до мен. Целуна ме и започна да хапе устните ми, усетих солен вкус, пуснал ми е кръв, в продължение на пет минути хапеше без спирка, болката беше ужасна, имах чувството че е изял устните ми. Като се отдели от мен, устните и зъбите му бяха в кръв, капки кръв от моите устни капеха върху голата ми кожа, а той се смееше. Толкова ли му е хубаво да ме гледа слаба и уязвима, толкова ли му харесва да се подиграва с мен?
-Не съм приключил Елена. Това е малка част от наказанието. Свали колана от панталоните си и го задържа в ръцете си. Взе моите и ги завърза за леглото. С всичко друго очаквах да ме върже, но не и с колан. Изведнъж усетих студ, стана ми много студено, започнах да треперя, усещах, че студа стига ди сърцето ми, а ако достигне до него ще умра, няма да може да изтласква кръв.
-Елена, Елена добре ли си?
-Х-хари, много ми е студено, сърцетоо ми ще спре, ако умра искам да знаеш, че аз много т-те.... -не можах да довърша опитах, но не можех, очите ми бяха отворени, виждах, чувах, но не можех да мръдна, не можех да кажа и думичка, аз умирам, отивам си.. От носа пак ми потече кръв, беше толкова много, че дори започна да тече от устните ми.
Хари бързо махна колана, и ме взе на ръце, премна през стълбите и ме качи в колата си. Той се качи и тръгнахме. Знам, че това е краят ми, знам че смъртта ме чака, толкова ми е студено, че дори не мога да помръдна. Сърцето започна да ме боли и стяга. И то замръзваше, и то се предаваше, толкова ли е лесно, Елена? Ще оставиш Хари, ще го оставиш по-разбит отвсякога... но какво да направя, вече ми се спеше, очите ми лека по-лека се затваряха.
-Елена не, не затваряй очи, Елена дръж се, заради мен, сега аз те моля дръж се! - хвана ръката ми, исках да му кажа, че няма да се предам, че ще живея за него, но не можех. Единственото нещо което правех е да чувам и виждам, не успявах да отговря, нито да помръдна... Ако не стигна до болницата навреме искам да кажа на Хари, че го обичам много, преди да го видя не знаех какво е любов, не знаех какво е страдание, не знаех какво е сърцето ти да се къса, но вече знам, дори повече отколкото е нужно...