"Аз не съм за тебе, лош съм, ще нараня и теб, както нараних и Лидия, ще съсипя живота ти..."-Това бе казал Джейк още в началото на Кристина, но въпреки думите му , Криси не спираше да вярва , че тези думи не са истина, и въпреки , че той го направи, тя пак не го вярваше, до момента , в който всичко ескалира...
Пет години живота и на двамата бе раздиран от болка и разкаяния...Пет мъчителни години, но си имаха и своите щастливи моменти, които ги спасиха до някъде...
Какво ли щеше да е ако в онази съдбоносна зимна нощ пътищата не им се бяха присякли?
Дали щяха да са щастливи?
Сигурно...
Кристина сега щеше да е щастливо омъжена за някой добър и свестен тип, който да я благотвори и обича с цялата си сърце. Който ни веднъж нямаше да я накара да пролее ни една сълза.. Той щеше да я дари и дарява с щастие, което нямаше да може да се измери в прости еденици, щеше да е безкрайно...
А Джейк...
О горкият Джейк...
Ако не беше срещнал Криси, живота му се очертаваше меко казано ужасен...
Той щеше да изцапа ръцете си с кръв, многократно, щеше да напусне семейството си и приятелите си, нито Сам, нито Дилан щяха да са способни да го спрат...
Джейк щеше да се забърка в такива неприятности от които нямаше да се измъкне лесно...
Виждам ги в момента Криси бе бременна и чакаше първата си рожба с ентусиазъм, а Джейк .... А Джейк е в клиника за наркозависими и обезобразен до неузнаваемост..
Въпреки всичко което преживеха, добре , че се срещнаха, защото Криси успя да съхрани и изкара доброто от Джейк на показ..Успя да го научи да обича, да бъде мил и загрижен, да не е онова студено копеле , което беше...
А Джейк успя да направи живота на Криси приказка, макар и с доста лоши моменти...Той успя да я обикне и да я направи значима, успя да и вдъхне кураж за да устоява мнението си, успя да я направи някоя...
И сега толкова години след всичко Кристина се гледаше в огледалото и се питаше и какво ако не го бях срещнала?
И пак стигаше до едно и също заключение, че без Джейк нищо нямаше да е същото и все така се усмихваше ...
-Како?-някой наруши тишината. А Криси се обърна и се усмихна широко.
-Кендъл, миличка..-засили се към нея и я прегърна.
Кристина не бе виждала сестра си от 7 години, след като забременя и си тръгна , майка и реши да изпрати Кендъл в девическо училище в Франция.
Толкова бе пораснала, бе се превърнала в красива млада дама. Нямаше и следа от предишното малко момиченце, но все пак бе на 15 години.. Пораснала, женствена , красива, устремена , силна , толкова приличаща на Криси.
Криси се усмихваше и я стискаше в прегръдките си.
-Толкова ми липсваше!-каза през сълзи.
-И ти на мен, но не плачи, ще развалиш всичко!-усмихна се и я щипна по бузката.
Криси все така се усмихваше и сияеше.
-Последно като те видях, мила ми сестричке, не си спомням да си била така обемиста.-засмя се а Кристина се намуси.
-Това не е вярно, не съм дебела!-отсече остро и сбръчка вежди.
-Хаха говори ми..Доста неща съм изпуснала за тези 7 години..Как си след всечко? -каза тя... чак сега Кристина разбра колко пораснала беше сестра всъщност и как не бе онова малко момиченце за което тя бе готова да убие. Пред нея не седеше болната Кендъл , а жената Кендъл, която вече разбираше всичко и с която можеше да се говори като с голям човек..
-Не знам..-отвърна и помръкнало-Предполагам добре...-хиляди сцени изплуваха в главата и като филмова лента. Джейк, ахх нейния Джейк...
Подсмръкна и седна на ъгъла на леглото си.
-Сигурна ли си?
-Да Кендъл спокойно...-отвърна й тя и се усмихна на сила, чу се тропот на краченца по дървения под и писък.
-Лельо Кендъл, лельо Кендъл-викаше порасналата седем годишна Алисън .
-Хей бръмбарче..-усмихна и се Кендъл-Здравей!
Това бе тяхната първа среща, поради строгите мерки в девическото училище Кендъл не можеше да го напуска докато не завършеше, затова и не можеше да се среща с никой от близките си и ги бе виждала единствено по Скайп.
Факта , че се срещаха за първи път караше Алисън да е любопитна и то много.
-Уха, ти си толкова красива.-започна да обхожда лицето и с пръсти да не би да е маска.
-Алисън, остави леля си на мира!-скастри я Кристина.
-Дяволи те да ме вземат, имам две уникално красиви лели!-отбеляза тя и се удари по челото.
-Алисън, от къде знаеш тези цинизми?-скара и се майка й.
-Аз знам!-отбеляза Кендъл и се засмя.
-Не се и учудвам...-отбеляза Криси и се засмя. Алисън бе същински бащичко-приличаше на него, палава бе като него, имаше същите маниери и навици, но бе и добра също като майка си..
Джейк ахх Джейк....
-Да не съм те чула да говориш такива неща!
-Добре мами!-обеща уж но всеки знаеше , че нямаше как да стане това.
След като излезе от стаята двете Кристина и Кендъл се засмяха.
-Лудетина!-отбеляза Кендъл.
-Не се и съмнявам.
-Същински бащичко...-Лицето на Криси помръкна, сестра й забелязала това се опита да я успоко й.-Съжалявам, не исках да казвам това..
-Няма нищо спокойно..
-Амм ще сляза при другите, искам да ги видя , дойдох първо при теб и не успях да им кажа даже и здравей.
-Добре!
Криси отново остана сама в стаята си , но този път едва сдържаща сълзите си.
-Проклети хормони-изруга тя и издуха небрежно носа си.
-Не свикна ли вече?-някой се подпря на вратата.
-Хей-усмихна се Криси.
-Здравей, как си?
-Добре съм.
-Току що се разминах с Кендъл. Много е пораснала, напомня ми на теб. -въпросната фигура се доближи до Криси и я прегърна, като целуна леко нослето й.
-Ейй, не заглеждай сестра ми ако обичаш!-за пореден път се намуси.
-Ей, нямах впредвид това, нали знаеш, аз обичам само теб!-целуна я леко по устните а Криси се усмихна.
-Както и аз теб!
-Какво правиш тук? Колко пъти да ти казвам , че да виждаш булката преди сватбата е лош късмет? -Скара се някой-Марш навън, преди да съм те изкарала навън самата аз!
-Оо-засмя се Криси.-Някой днес е станал с дупето нагоре.
-Ъъ ако беше бременна в 9 месец, чакаща всеки момент да роди, нямаше да се смееш.
-Мм Лидия, говори ми..-засмя се Кристина и показа подутия си корем-Като крава съм, на сватбения си ден, ти мила ми приятелко на сватбата си не бе бременна!
-Еее да, но пък имаш време още до термина а аз не.. И нервите са ми опънати до краен предел , може всеки момент да се тупна и да умра, ъъъ тоест да родя..-и тримата се засмяха.-Ти още ли си тук? Марш преди да съм те набила!-замаха пръст заплашително
-Добре, добре излизам, не искам да ядосвам биг мама!-засмя се както и Криси и излезе от стаята , като остави двете момичета сами.
-Той дебела ли ме нарече? Ще го убия!
-Лидия-спря я през сълзи от смях Кристина-Спокойно, дишай издишай! -Лидия повтаряше това което правеше и Криси.
-Мисля , че откачам!
-Нем, ти не си закачала! -окуражи я приятелката й.
-Стига си се смяла на мой гръб а да видим как ще те натика ме в роклята, и ти си като кит.
-Ей...
-Кой се смее сега последен, Кристина. -Криси прегърна приятелката си и каза през сълзи-Благодаря, че те има!
-Ами аз?-трети човек се намеси в сърцераздирателния им разговор.
-И ти Алекс, иди суда(ела тук)-усмихнаха се и трите и се прегърнаха силно.
-Приятелки за винаги!
-Приятелки за винаги!
-За винаги!-казаха си и трите и се стиснаха в здрава прегръдка.
-Не се вписваш в картинката, не е честно!-отвърна унило Лидия-нямаш корем...не си гигант като нас...
-Всъщност скоро ще бъда!-отбеляза тя и се усмихна.
-Какво?-попита Криси-Но нали не можеше?
-Инвитрото прави чудеса!
-Толкова се радваме за теб!-изпищя Лидия.
-Ще си имаме бебета по едно и също време-вметна Криси.
-Ужас!-каза през смях Алекс.
-Нали?-отвърна Лидия и пак се прегърнаха.
Всички бяха насядали по местата си , чакащи булката.
Лидия бе до Дилан и сина им, Кендъл до Ребека( сестрата на Джейк) Майката на Криси до Алекс и приятеля и Том , семейството на Джейк. Факта , че след всичко те бяха тук караше Криси да се чувства сигурна в избора и решението си. Доста бе мислила преди да каже "Да" , на предложението и за брак, от бъдещият и съпруг.
Когато се показа на вратата всички ахнаха.
Бе толкава красива , а роклята и бе феноменална..
Преди седем години Криси не би си помислила, че ще се омъжи така, а още повече след като намушка Джейк.
Този спомен седеше като буца в сърцето й, само ако не беше го сторила...
Нова вълна от сълзи се заформи в очите й. Но тя си обеща , че няма да плаче и ги преглътна. Обеща си , че няма да си спомня поне днес за Джейк и нещата през които минаха.
Най-сетне стигна до олтара и се обърна към любимия си.
-Неотразима си-каза й той с очи пълни със сълзи. Бузите на Криси предобиха румен цвят.
-Благодаря и ти!
-Обичам те!
-И аз!-тя стисна ръката му и кимна на свещеника , че са готови и да започва с церемонията.
-Събрали сме се днес, да съберем тези двама влюбени в брачен съюз. Няма да питам дали някой възразява, защото знам, че има такива , но не ми пука за мнениета им!-всички в залата се засмяха.-Е Джейк Крисчан, приемате ли за законна съпруга Кристина Тейт. В болест и здраве, мъка и щастие , докато смърта ви раздели?
Джейк се вгледа в Криси, все още не можеше да повярва, че всичко това се случва.
Преди 4 години почти бе умрял. Нямаше шансове да оцелее, но любовта към Криси успя да го спаси...
Но сега въпреки че бе щастлив, пак се страхуваше.. Ами ако сбъркаше някъде и наранеше Кристина отново??
Не...
Кристина видя , че Джейк се бе ошашавил и постави ръка върху неговата и му кимна одобрително.
Джейк си пое въздух и отговори.
-Да!
-Ти Кристина Тейт приемаш ли Джейк Крисчан за свой съпруг...
-Да, Да!-извика тя радостно..
-Обевявам ви за съпруг и съпруга, може да целунеш булката.
Всички започнаха да ръкопляскат а Джейк вплете устни в тези на Кристина.
-Е как сте госпожо Крисчан?
-Добре а вие, господин Крисчан?
-Повече от добре?
-Мамо, тате...-скочи Алисън на гърба на татко си.-Толкова много ви обичам.
-И ние миличка, и ние.-погали я Криси по лицето и се разплака..
-Ей, шшш не плачи!-опита се да я утеши Джейк.
-Не мога, толкова съм щастлива!-тримата се прегърнаха когато Лидия нададе вик.
-Хора, изтекоха ми водите..
По дяволите сега ли намерих да раждам...-всички я погледнаха притеснено. -Не ме гледайте така , по дяволите боли!-извика и се хвана за корема.
-Верно ли раждаш точно днес?-унило каза Джейк...Лидия го погледна на кръв доближи се и го дръпна за вратовръзката.
-Кълна се ще те убия-пое си дъх, заради режещата я болка в корема-но веднага щом родя !Дилан??-извика но той бе изчезнала отвън породен от паниката която го бе налегнала бе забравил Лидия. -Дилан? -извика отново-По късно ще убия и него!!!
Какъв хубав ден- освен сватба се роди и дете -момиченце. Какъв по щастлив завършек на всичко това?
Ее след няколко месеца се появи и второто дете на Джейк и Кристина-Амели. Джейк не бе много доволен от факта , че само жени има в живота му , но пак ги обичаше и бе щастлив от това.
-Ще ти направя трето и тази път момче!-каза той и се потупа по гърдите.
-Аха, трети път няма да раждам, който иска да ти ражда момче-усмихна се тя а Джейк се намуси.-Охх сърдитко ела тук-дръпна го към себе си и го целуна.
-Но с толкова много жени в една къща ще се побъркам...Майка ти сестра ти , ти , Алисън, Амели.Ега си не е честно...-свъси вежди.
-Охх опорит си като магаре на баир!-каза тя и го ощипа по бузата.
-Така ли? -усмихна си лукаво и я целуна след което се качи отгоре й.
-Хайде де да си направим още едно..-зацелува я по врата.
-Джейк, децата ще ни чуят.-каза през смях Криси.
-Няма ще бъдем тихи..
-Мама, татко, какво правите? -чу се гласа на Алисън от вратата.
-Сериозно ли?-Джейк каза сърдито и слезе лекичко от Кристина а тя се засмя.
-И аз те обичам скъпи!
-Как ли пък не това си е живо наказание!
-Знам!-смееше му се тя защото така сърдит бе толкава сладък.
-Може ли да спя при вас, мамо? -Попита Алисън и не изчака да и отговорят а се шмугна под завивката.
Криси стана от леглото и взе спящата Амели и я сложи при тях на леглото.
-Така е по-добре!
-Определено!-отвърна и Джейк и прегърна Алисън силно.
-Татко стискаш ме!-каза ядосано тя.
-Шшш, заспивай дяволче!-тя се гушна в него и затвори малките си очички.
След известно време Кристина наруши тишината.
-Джейк?
-М?
-Благодаря ти!-Джейк се надигна и я погледна в очите.
-Защо скъпа?
-Че те срещнах, че те има, че имаме това семейство и тези деца.-усмихна се тя.
-Ей скъпа, аз трябва да ти благодаря!-Джейк поклати глава и я хвана за ръката.-Въпреки , че само те наранявах, ти остана с мен..Какво повече да искам?-Кристина се усмихна топло.
-Обичам те!
-И аз, любов, и аз! Сега да заспиваме..-двамата положиха глава отново на възглавниците си. Джейк тъкмо се унесе , когато Криси заговори отново.
-Аа Джейк!?!
-Да скъпа?-отвърна полу заспало.
-И заживяхме щастливо или?-попита тя с пламнали очи в тъмното.
-Повече от щастливо!-отвърна и Джейк.
Този отговор успокои Криси и тя заспа с усмивка.
Толкава дълго бе жадувала за това и най-накрая го имаше. По щастлива никога не е била, благодарение на Джейк .
Ах Джейк, ах..
Добре , че не се отказа от него, добре , че любовта ви устоя на всичко..
Заслужавате го . Заслужавате да бъдете най-накрая щастливи.
Еее и така всички заживяха щастливо до края на дните си.
Какъв по хубав край от това? А? ....
●●●Край●●●
Ееее това е края, все още треперя и не мога да го повярвам. Не съм очаквала, че това нещо ще предизвика такъв интерес. Не мога да опиша благодарността си към всички вас. Толкова много ви обичам.
Благодаря за подкрепата тази половин година и повече.
Благодаря ви за всичко наистина!
Дано края да ви е харесал! Постарах се много , наистина, исках въпреки всичко да свърши щастливо и свърши така!.
Обичам ви наистина много.
Благодаря ви, благодаля!
-Историята не е редактирана изцяло. Не се чудете защо някъде от тина става криси.