-Мразя го , мразя..-Кристина крачеше нервно назад-напред.- Коледа, що за Коледа празнуваме пак...Винаги ще успее да съсипе всичко. Проклинам деня в който го срещнах...--Неусъзнателно бе започнала да крещи.
-Майче, спокойно, плашиш детето така..-намеси си майка й , която утешаваше разплаканата Алисън..
-Той трябваше да си плати за всичко, тази вечер...-Намеси се и Алекс. Но Кристина я погледна очудено.
-Ти шегуваш ли се, не разбра ли не можем да го победим, не видяли не можахме да го склоним, та той не ни повярва, какво да говорим за друго...-Изпуфтя тя и седна нервно на дивана.
-Дали е разбрал, вече? -попита по спокойно Алекс.
-За кое ?
-За Алисън!
-Не мисля...-обнадеждено и отвърна.
-Дано си права ..
●●●
-Мери, Мери, моля те почакай, нека ти обесня...-Тичаше след нея и се опитваше да говорят, но тя не искаше да го чуе.-Моля те спри, нека ти обесня, не е това което изглежда...-Тя се обърна рязко и го погледна кръвнишки.
-Не е това което изглежда? Ти шегуваш ли се? Чукал си две лесбийки..
-Не са такива..
-Бил си с едната ,а с другата си изневерявал. Изнасилвал си, заплашвал си, биел си. Що за лъжец си Джейк? И с мен ли щеше да постъпиш така?
-Не разбира се..Чуй скъпа, обичам те , моля те нека ти обесня..
-Не Джейк не искам да слушам, тръгвам си и ако ме доближиш ще подам жалба в съда кълна се... -заплаши го тя и взе куфара си.
-Мери, моля те...-опита се да я хване за ръцете но тя рязко се дръпна.
-По дяволите остави ме..Не ме докосвай.. Мразя те Джейк , и теб и лъжите ти...-Джейк се закова на място...Същите думи , които преди време Кристина му бе казала.. Пак всичко се повтаряше, пак това беше края..
Той направи път на Мери и тя го подмина, като на излизане силно блъсна входната врата...
За пореден път Джейк страдаше заради грешките си, но този път, нямаше да избяга, нямаше да се скрие, имаше сметки за уреждани и с Александра и с Кристина...
Стиснал юмруци и зъби се качи в стаята си..
Всичко вътре миришеше на Мери, сълза се стече по едното му око...Въпреки че не я обичаше , толкова колкото обичаше Кристина, тя бе важна част от живота му и това , че я изгуби го караше да го боли..
Вгледа се в огледалото , но в образа си не видя себе си,ядосано хвана вазата , която седеше на масичката до него и я заби в стената.
Тя се счупи на хиляди пърченца, а водата се разпиля навсякъде..
"Мразя те , теб и лъжите ти Джейк...."-Тези думи се въртяха в главата му пак и пак и пак...
-Стигаа-извика той и започна да разхвърля и чупи всичко в стаята си. -Стига вече, стига...-падна на колене и зарида-Стига писна ми все да съм губещ, никой ли няма да се опита да разбере как се чувствам аз..Аз..-А това което чувстваше той бе сама и единствено огромна болка й вина..
Поседя известно време седнал на земята, като нечии образ изникна в съзнанието му..
-Алисън..--прошепна тихо в тишината-О Алисън...
●●●
Кристина седеше надвесена над малката Али.
Толкова и се искаше да можеше да върне времето назад. Да беше майката ,която трябваше да бъде, да не я беше страх, да беше поела отговорността, но сега всичко щеше да се промени....
Някой почука по вратата.
Кой ли беше толкова късно?
Нямаше как да са майка й или Алекс, бяха отишле на гости, сигурно е Лидия.
Кристина се изправи и постави детето в кошарата му.
-Ей сега мама ще дойде, съкровище ..-усмихваше й се сладко, а Криси я штипна по бузката.
На бързо прекоси разстоянието от стаята си до входната врата. Тя постави длан на бравата и я натисна...
-Здравей, Кристина!- усмихнатия Джейк стоеше на среща й.
-Нямаш работа тук, върви си..-понечи да затвори вратата но не успя, защото той постави крак пред нея.
-Щом ме каниш ще вляза!-Бутна я леко и прекоси прага.
-Какво искаш от мен Джейк? -погледна го остро ,а Джейк се изсмя, което провокира неудомление от страна на Криси.
-Да поговорим, "любов". Доста неща има да си изясним, все пак минаха 3 години.-Но преди да каже каквото и да било се чу оглушителен писък от страна на Алисън. Кристина погледна първо към стаята си след това към Джейк пое си въздух и заговори.
-По добре си върви, няма какво да говоря с теб, снощи ти казах всичко , което имах да ти казвам!-Дъщеря им все така плачеше а сърцето на Криси се бе свило. Горкото създание сигурно го бе страх да стои само..
-Не , не мисля..-Джейк тръгна право към стаята на Кристина, решителен , устремен, силен..
-Къде отиваш? Нямаш работа там!-опитваше се да го спре , но той не я чуваше..
Джейк натисна дръжката и влезе в стаята където стоеше детето само.
-Ще говорим за това , и че скри , че Алисън е моя дъщеря!-очите му блеснаха, както и тези на Кристина. -Мое дете е нали?
Тя започна да се смее и ръкопляска, което обърка Джейк.
-Браво, Джейк, Браво , само това ли успя да измислиш? Признавам си та ти можеш да напишеш сценарий..-подмина го и взе детето на ръце-Шшшш тихо миличка. -Тя го погледна в сините очи, които в този момент бяха празни.
-Ти си лъжкиня Кристина ...-изръмжа сладура.
-Лъжкиня, аз? Не не мисля, лъжеца си ти Джейк, и никой друг..
-Каква игра играеш, и защо я играеш? Какво печелиш с този фарс? "Осиновено дете, връзка любовна с най-големия ти враг"-доближи се максимално до нея , като дъха му се разля по лицето й.-Кажи, какво целиш?
-Нищо, ти не можеш да приемеш истината, че аз съм продължила, а ти не...-изстреля това в опит да се защити и да смекчи пламналия огън между тях , но ови не успя..
-Какво? Ти чуваш ли се?-повиши тон, а Криси го стрелна с поглед.
-Не ми крещи, плашиш я.
-Толкова си жалка...
-Истината боли нали.
-Коя истина Кристина, защото аз виждам само лъжи, и най-голямата си ти!-погледите им се срещнаха, в тях се четеше само едно -ярост!
-Защо не вървиш при женичката си и не ме оставиш да си живея живота, на спокойствие.-При споменаването на Мери, Джейк помръкна и отслаби стисналата си челюст от яд. -Ооо да не би да те е оставила?-Кристина наля още сол в раната.-Толкова съжалявам-постави едната си ръка на рамото му и направи тъжна гримаса след което се засмя-Мисля, че е в теб проблема, "любов"-намигна му и постави вече окротилото се дете в кошарата му. Джейк това и чакаше, дръпна я силно и я завъртя към него след което я стисна за двете ръце.
-Мисля , че си забравила на какво съм способен? Не намесвай Мери, защото ти и приятелката ти сте виновни, но това е друг въпрос, тук съм за друго.. Питам те последно, Алисън моя дъщеря ли е?
-Пусни ме! -Той я разтресе и изкрещя.
-Отговаряй!
-Алисън не е твое дете, нито мое.
-Лъжеш!-бутна я силно, а тя падна на земята. Погледна към него с омраза и погнуса.
-Не я докосвай!-изкрещя, като Джейк пое детето на ръце.
-Ти си лъжкиня, опитваш се да излъжеш и мен и себе си, но истината е само една и тя е, че аз съм бащата на Алисън.-Кристина се изправи и протегна ръце в опит да вземе Али от Джейк.-Няма да ти я дам, докато не кажеш истината!-дръпна се няколко крачки на зад.
-Алисън е осиновена Джейк! Не е нито твоя, нито моя дъщеря!-отвърна му с по смекчен тон и очи пълни със сълзи, защото се страхуваше, какво можеше да направи Джейк.
-Лъжеш!Защо продължаващ да лъжеш, мамка му?-изкрещя което накара малката Али да заплаче за пореден път.
-Дай ми я плашиш я!
-Истината Кристина!-гледаше я право в очите, което смути още повече Криси.
Ами сега?
Какво щеше да прави?
-Казвам ти я тя не е наше дете..
-Спри с тази игра.
-Мамка му Джейк..-изкрещя и отиде до нощното шкавче.-Ето.-хвърли някаква папка към него.-Това са шибаните документи за осиновяването й...-Джейк и подаде детето , след което вдигна разпилените листи от пода и се зачете.
-Не плачи мила, мама е тук-опита се да я успокои.
-Това е невъзможно...-отвърна разочаровано.
-Напротив ...
-Но тя толкова много прилича на мен, това е невъзможно...-Кристина си отдъхна при това ,че Джейк бе повярвал на фалшивите документи.
-Замисли се дали не си чукал неизвестната й майка. -Джейк я погледна лошо.-Сега си върви ако обичаш, достатъчно направи...-Той не каза нищо но преди окончателно да напусне стаята се обърна и каза.
-Ще разбера дали това е истина и ако не е , ако си ме излъгала отново , този път ще те съсипя. Ще ти я отнема и ще направя така никога да не я видиш повече...-Дъха на Кристина секна само при мисълта , но разтърси глава и уверено отвърна.
-Успех ти желая с това.
-Ще ровя , толкова на дълбоко , че ще открия лъжите ти! Помни ми думата...
-Майната ти Крисчан!-извика след него.
-И на теб Тейт!-след което окончателно си тръгна.
Кристина остана сама стиснала здраво дъщеря си и трепереща. Едва сега се остави емоциите и да я завладеят и се разплака силно..
-Мама е тук-каза през сълзи на Али-Мама ще те пази, той няма какво да ни стори, няма да те вземе. Твоя тати няма да ми те отнеме...Твоя тати Джейк...