-Еее, -гласът на Джейк наруши тишината. -Какво ти има?-Кристина надигна глава и го погледна. Бяха минали три дни от случката в дома му и всичко вървеше добре, до момента, в който тя се сети за Лидия и бебето. Сигурна бе, нещата щяха да се объркат.
-Нищо ми няма!-отсече и завъртя глава към прозореца-Къде отиваме не ми каза?
-Ще видиш, -лека усмивка се заформи на лицето му. - Много скоро ще разбереш.
-Джейк... винаги когато кажеш това "ще видиш" ме побиват тръпки. Всеки път се случва нещо страно..иле се нараняваме, или се скарваме. - очите й сега пареха, а буцата в гърлото й не отминаваше. Тина знаеше, нищо добро не ги очакваше.
-Защо не ми вярваш?-натърти на последното.
-Вярвам ти Джейк, но все още ми е странно всичко това!
-Обеща , че ще ми дадеш време и ще ме чакаш... но явно не смяташ вече така, -направи тъжна физиономия, което накара Кристина да се засмее.
-Аз си спазвам обещанията, ще те чакам ако трябва и години!-отвърна му закачливо.
-Ти си най-хубавото нещо което съм срещал след сестра ми!
Младежа обхване ръката й и гледайки пътя целуна дланта й. - Наистина!
Тина се усмихна но вътрешно знаеше, че Джейк също обичаше Лидия. Дори и да го отричаше, тя беше важна част от миналото му,а щом научише за детето.. Боже детето... Един господ знаеше как би реагирал.
И лошото в цялата работа беше, че именно Кристина щеше да бъде най-потърпевша.
След дълго пътуване, улисана в мисли Криси забеляза, че колата кривва по тесен път и след няколко метра спря. Тя се огледа. Непознато място.. . Много дървета й стара дървена хижа.
Ахна.
Всичко бе толкова красиво, точно както в приказките.
-Ехаа, -възкликна, -това място е като сън!
-Харесва ли ти? -Тя само кимна в отговор. -Само за нас е , можем да останем колкото време поискаш! Е ще влезем ли?
-Разпира се!
-Е тогава след вас милейди...
...
Часа бе дванайсет без двайсет. Денят неусетно се бе изнизал. Двамата лежаха гушнати на дивана и просто мълчаха. Кристина се вгледа в Джейк, толкова се бе променил. Това не бе онова момче, което щеше да я премаже, това беше момче олицетворение на всичко хубаво за нея.
-Ее, каква беше като малка? - Най-накрая Джейк се усмели да наруши тишината.
-Смисъл?
-Ами характера ти ?-Засмя се непрежно.
-Ами в същност бях много лудо хлапе.-Джейк надигна вежди и се засмя невярващо.
-Да бе...
-Не, сериозно, изглеждах свита, в училище бях такава, но не и вкъщи, вечно правех проблеми на майка ми. Веднъж даже избягах и се крих цели пет дни. Следователно майка ми се поболя от притеснение , както и баща ми, а когато ме откриха ми хвърлиха един хубав бой. -Засмяха се и двамата.-Ами ти?
-Същия като сега!-Надигна рамене и устните му оформиха поредната перлена усмивка.
-Не се и съмнявам, -засмя се и тя.
Джейк се доближи до нея и измрънка нещо след което вплете устни в нейните. Последва сладка, нежна целувка , която се задълбочи.
Разбираща на къде отиват нещата Кристина се отдръпна и се завъртя с гръб към Джейк.
-Какво има?-Попита учудено той.
-Джейк, аз...-, недовърши и постави лице в шепите си засрамена.
-Знам Кристина, -успокои я той, - знам..
-Срам ме е.. Аз съм неопитна, не мога да направо това което другите момичета могат..-Джейк я прекъсна.
-Точно така, ти не си другите момичета и аз не искам да си. Ти си моята Кристина и те желая, желая те страшно много. Готов съм да бъда с теб Кристина. Готов...
Кристина чакаше само това. Чакаше да чуе тези няколко думи за да се убеди, че Джейк се е променил, и че Джейк я обича. Тя се хвърли се в обятията му и го целуна жадно.
Красавеца я взе на ръце и занесе до стаята. Внимателно я постави на леглото и обходи врата й с нежни целувки.
Кристина измърка, а Джейк се засмя.
Харесваше й!
Най-сетне щяха да се отдадът един на друг, най-накрая бяха едно цяло. Но до кога?
Наближаваше буря, буря ,която щеше да разруши всичко.
Кристина съблече тениската на Джейк , а той нейната, като не спираха да се целуват. Когато и последната дреха беше на земята, Джейк прошепна тихо в ухото й.
-Ще бъда нежен ,обещавам!-след което Криси усети болка, сладка болка от която потрепери цялата. Въздишка се отприщи от устата й.
Най-накрая той я претежяваше и духом и тялом. Тя бе само негова и никога нямаше да бъде нечия друга.
...
Кристина отвори леко очи стряскайки се неволно от нещо. Размърда се осъзнавайки, че любимия й не беше до нея. Къде беше той? Тя поглежда часа, наближаваше четири и половина.
Изненадана от липсата му инстинктивно стана от леглото обличайки разпиляните си дрехи и слизайки бързешком по стълбите.
Няколко крачки още и го откри. Седящ сам, там на прозореца вгледан в мрака.
Тръпки се прокраднаха по цялото й тяло ненадейно.
-Джейк, -прошепна Тина.-Защо си тук? -Джейк не каза нищо ,а само я погледна в очите.
-Знаеше ли?
-Какво да знам?
-Знаеше ли?-Изкрещя и блъсна стола ,на който седеше.Очите му бяха пълни със сълзи.
-Да, -няколко сълзи се търкулиха по очите й, - знам.
-Махай се, - прошепна. -Махай се, изкрещя.