Мина месец от срещата ми с Кам и вече официално сме двойка.. има един мъъничък проблем.. родителите ни! Все още не сме им съобщили и не знаем как да го направим.. нито знаем как ще реагират, нито нищо! В училище си се държим нормално тъй като единствения, който знаеше за роднинската ни връзка, беше Наш, а той няма нищо против.. все пак го уредих Мика!
Камерън ме изпращаше до вкъщи, но си ровичках нещо в телефона и не обръщах голямо внимание какво се случва. Момчето ме държеше за ръка, ама нали сме двойка.. нямаше нищо странно в това! Изведнъж някой извика името ми, карайки цялото ми тяло да замръзне.. татко?!
-Хей, тате.. какво става?!- попитах, като пуснах ръката на Кам. Възрастният мъж повдигна подозрително вежда, след което започна да говори.
- Какво става тук?!
-За какво говориш?!- зададох втори въпрос, но усетих, че ми става топло.. притеснение, какво да се прави?!
-Много добре знаеш за какво говоря, млада госпожичке! Момчето- посочи Кам- всеки ден те изпраща и след обяд излизате заедно, постоянно си пишете и винаги говориш само добри неща за него! Не съм тъп.. ако сте двойка сега е момента да ми кажете..-завърши речта си и зачака отговор. Погледнах към Кам само, за да получа кимане.. Какво имаше предвид с това кимане?! Да кажа ли на баща си или не?! Абе да става каквото ще! Все някога щяха да разберат! Хванах ръката на приятеля си, сплитайки пръстите ни, след което отново върнах погледа си върву възрастия мъж.
-Двойка сме, но.. да кажем, че ни беше страх от реакцията ви.. Все пак бяхме роднини до скоро..- продумах, свеждайки леко глава. Татко седя и гледа явно обмисляше какво да каже.. Стояхме в тишина около минута, когато Кам най-сетне реши да проговори.. Сети се кога..
-Е.. Аз ще тръгвам, че стана късно, а майка ми ме чака.. Ще ти пиша после!- промърмори, след което целуна бузата ми и си каза 'чао' с татко.. Как ме изостави в най-напечената ситуация! И това ми било мъж..
-Влез вътре, че да поговирим на спокойствие..- въздъхна мъжът и тръгна към къщата, а аз като добро кученце тръгнах след него. Не след дълго се намирахме в хола, седейки на дивана. Никой не смееше да развали тишината, настъпила помежду ни.. Какво толкова мисли?! Просто да каже дали приема да излизам с Кам или не!
-За това, което имаш с Камерън.. Сериозно ли е?!- попита най-сетне.
-Ами.. Да, предполагам.. Искам да кажа, че знаем какви са чувствата ни един към друг, а и се знаем достатично дълго, за да съм сигурна, че мога да му имам доверие..-отвърнах тихо, но достатъчно силно, за да ме чуе.
-А полов акт.. Имали ли сте?!
-ТАТКОО! Това не е нещо, което бих ти споделила!- запротестирах.. Що за въпрос беше това?!
-Добре, добре.. Вече е късно да ти казвам, че не трябва да излизате, затова ще се примиря, НО..-офф пак има 'но'.. Защо винаги трябва да има 'но'?! -Трябва да кажете на Мира.. Не можем да я държим в невидение! Ако искаш ги покани на вечеря или не знам.. Измисли нещо!
-Сериозно?! Оле, таткоо.. Обичам те!- извиках радостно, прегръщайки го. Мъжът се засмя в отговор, след което се извини и отиде да си върши работата..
Писах на Камерън да му кажа хубавата новина, след което поканих него и майка му вкъщи. Момчето прие поканата и затвори телефона.. Вълнувам се, но същевременно съм толкова нервна.. Ами ако Мира не го възприеме толкова лесно като баща ми?!
***
Стана време за вечерята и гостите трябваше да дойдат всеки момент! Постарах се всичко да е перфектно, като започнем от масата, та чак до тоалета, който бях подбрала.. Не, не.. Чак толкова не съм се престаравала, но все пак се измъчих, докато сготвя храната.. Като дрехи за вечерта бях избрала свободен пуловер в телесен цвят и тесни дънки до малко над глезена.
Докато проверявах дали всичко е наред, на вратата се звънна. Притичках бързо и отворих, заварвайки семейство Далас на прага. Поздравих Мира с прегръдка, а на Кам направих знак да влезе. Отправихме се към трапезарията и не след дълго вече седяхме на масата, хранейки се.
-Е.. Камерън ми каза, че имате да ми съобщите нещо..- прекрати неловката тишина, Мира, след което продължи да се храни. Погледнах към момчето, получавайки кимане в знак да изплюя камъчето, затова започнах да говоря:
-Ами..- оставих приборите си, след което продължих- нали ти и татко се разделихте.. Та аз и Кам продължихме да излизаме и така решихме да.. Нали знаеш.. Да се съберем- завърших тихо. Жената се опули насрежа ми, задавяйки се с храна.
-Моля?!- беше единственото, което излезе от устата и'. Сведох глава, но Кам реши да се включи в разговора.
-Чу я мамо.. и преди да изръсиш нещо неправилно искам да кажа, че за първи път от много време съм щастлив..
-Ами.. Уоу.. Какво да кажа, деца, дойде ми като гръм от ясно небе!
-А-аз съжалявам, Мира.. Не исках да ти развалям настроението..- съобщих с тъжна нотка в гласа, но в замяна получих единствено веселия кикот на жената.
-Да ми развалиш настроението?! Че защо да го разваляш?! Като цяло вие не сте роднини, пък и предишната връзка между мен и баща ти не трябва да ви пречи!- продума, хващайки ръката ми, която до преду секунда седеше свободно на масата.
-Значи не си ядосана?!
-Не..-отговори с усмивка.
-Хехе.. Двете ми любими момичета се разбират.. Харесва ми!- промърмори Камерън, карайки всички на масата да избухнат в смях.
-Охх.. Глупчо!- отвърнах, след като най-сетне спрях с кикотенето.
-Ейй..- промърмори троснато.
-Знаеш, че те обичкам, нали?!- попитах с кучешка муцунка.
-Знам..- отвърна, след което целунах нослето му.
-Толкова сте сладки заедно..- включи се Мира, карайки бузите ми да пламнат..
Остатъка от вечерта премина в много смях, усмивки и връщане на спомени.. Кой да повярва, че нещата ще се развият толкова добре?!
Опи оп! Осъзнах нещо.. Следващата глава ще е последна и това много ме натъжава 😭 надявам се да ви доставя удоволствие да четете помийката ми 😂
ОбиЦам ви 💓