*гледна точка на Камерън*
-Д-джул за снощи.. А-аз много съжа..- започнах но изведнъж ме прекъсна..
-Изнасилвал ли си ме?!
-М-моля?!- попитах изплашено.. Ами ако си е спомнила всичко?!
-Чу ме, Камерън! Отговори ми..-отговори тъжно, но същевременно строго. Какво да и' кажа?! Как да и' отговоря?!- Кам?!
-А-аз съжалявам..- продумах тихо, след което избягах.. да точно така! Избягах! Тичах с всички сили, но не знаех на къде.. просто бягах.. И знаете ли какво?! Отрази ми се добре.. Да изчезна малко от погледа и'! Може пък да не ме мрази чак толкова!
*гледна точка на Джули*
Да не би да избяга?! Сериозно?! Аз съм на път да получа нервна криза, заради нещата, които започнах да осъзнавам, че май са истина, а той просто избяга?! Ъгх.. Това момче трябва да се научи да се съобразява със ситуацията, в която е поставен! Трябва да ми отговори! Имам толкова въпроси, а и толкова липсващи отговорени! Трябва да го намеря!
Грабнах коженото си яке и изхвърчах от къщата, като преди да го направя се погледнах в огледалото.. Не ме винете! Не искам да приличам на чудовище докато обикалям града в търсене на 'брат' си. Както и да е, започнах да ходя в някаква посока, но не мога да определя точно на къде :Дд тръгнах към къщата на Наш! Да.. те са приятели.. Може да е отишъл там!
*30 минути по-късно*
-Е, благодаря все пак..- отвърнах леко отчаяно.
-Няма нищо, Джул.. Ако науча нещо ще ти пиша!- промърмори синеочкото aka Наш.
-Добрем.. Благодаря още веднъж!
-Абе, стига си ми благодарила.. Върви го намери, че да не направи някоя глупост!
-Добре, добре..- отговорих накрая и започнах да се отдалечавам.. Къде може да е?!
Проверих близкия парк, училището, стадиона дори и библиотеката.. Няма го никъде! Започнах да се отчайвам, когато телефона ми извибрира. Извадих го от джоба на горнището си и забелязах името на Наш върху дисплея..
*Н- Наш; Дж- Джул*
Н- Хейо..
Дж- Хей.. Научи ли нещо?!
Н- ами.. Да предполагам.. Помниш ли Лиса?!
Дж- амм.. Да.. Може да се каже! Защо?!
Н- правила си тренировката, когато видяла Камерън да се насочва към гората..
Дж- тоест?!
Н- единственото свястно място в гората е "пойото"..
Дж- "пойо"?!
Н- Голямото дърво..
Дж- Ааа.. Онова със счупените клони?!
Н- да.. Върви провери да не е там..
Дж- вече съм на път! Мерси Нашии.. Длъжница съм ти!!
Н- знам.. Айде чао, че имам работа!
Дж- окее.. Ако го намеря ще ти пиша!
Н- разбрано..
След краткия разговор прибрах телефона на предишното му място и се насочих към така нареченото "пойо".. Защо по дяволите са го кръстили така?!
(това е "пойо" :Ддд)
Мамка му.. Стъпах на нещо и се надявам да не е лайно! Ако е.. ще накарам Камерън да ми купи нови кецове!!! Защо нямам спомен за това дърво?! Смисъл трябваше да знам къде е! Ако съм се изгубила?! А-ами ако започне да се стъмва и аз не мога да се върна?! Тук има диви животни! Ще ме глътнат на една хапка!
Я чакай малко.. Това го помня! Ето я моята буква.. Хехе не съм чак толкова дезориентирана! Ако се чудите каква буква, говорех за инициалите, които поставих когато за първи път дойдохме тук! Чудно ми е как помня всички тези излишни глупости, а не можах да си спомня Наш, когато се върнахме от Париж?!
Такаа.. Ето го дървото, но нещо липсва.. Камерън го няма! Защо по дяволите се разкарвах до тук, след като няма да го намеря! Мамка му.. бясна съм! Опаа.. Нещо се размърда! Т-това Кам ли е ?! Няма как да е той! Или пък е ?! Офф просто ще се приближа.. Няма каква да стане, нали?!
Събрах смелост и се запътих към другия човек. Малки и несигурни крачки ме доближаваха до истината! Ами ако направи нещо, за което ще съжалява после?! Ами ако аз направя нещо?! Офф.. Да става каквото ще! Аз ще си получа отговорите!
-К-кам?!
-Д-джул?! Какво правиш тук?!
-А-ами аз.. такова.. исках да поговорим, но ти избяга и нали знаеш.. трябват ми отговори..- отговорих несигурно, приближавайки се по-близо до момчето.
-Отговори?! На какво?!
-Ами.. аз те попитах нещо, а ти просто избяга! Да приемам ли, че отговорът е положителен?!- попитах, като се настаних удобно до него.
-Ами.. Да..- отвърна, свеждайки глава.- но не съм искал нищо от това да се случи! Бях под влияние на алкохола и просто.. не знам.. Ще приема, ако решиш да не контактуваш повече с мен! Заслужих си го.. Не съм достоен за момиче като теб..
-Стига се самосъжалява! Знам, че постъпките ти са много много лоши, но..
- Но?! Има но?!- попита объркано, а аз поклатих глава положително.
- Ами.. да.. смисъл знам, че не си искал да го направиш.. надявам се!
- Не съм искал да те нараня!- повиши леко тон.
-Добре, добре.. Вярвам ти, но да знаеш, че това е последен шанс! Разбра ли?!- зададох сериозен въпрос, като се надявах на сериозен отговор.
-Да! А сега.. Искаш ли да се връщаме?!
-Даа.. Умирам от глад!- продумах и започнахме да се изправяме. След като се поотупахме, за да махнем мръсотиите, пратих съобщение на Наш, че съм открила Камерън, и се запътихме към вкъщи..
Решихте, че ще има много драма, нали?! Хехе.. Не сте познали!!! Джул най-сетне разбра, че няма смисъл да се карат за минали случки! Таа.. Какво мислите за тази част?! Бозица af според мен :Дд
*относно новата книга.. Сериозно се двоумя дали да я започвам! Изисква твърде много време, с което аз не разполагам както сте забелязали! Бих я започнала, но може би някъде в бъдещето!! Възможно е да пратя на хората, които пожелаха свои глави, но само това!! Супер много се извинявам!! :( голямо разочарование съм :(((
Btw ОбиЦам ви <33