Harry's POV
По дяволите! По дяволите! По дяволите!
Оплесках абсолютно всичко. Нещата не трябваше да се развиват така. Не биваше да се нахвърлям на Найл , все пак Лондън е свободна да прави каквото си иска , с когото поиска. Нямах никакво право да се бъркам в шибания й личен живот , но защо тогава ми стана толкова неприятно , когато я видях да опира глава в гърдите му. Да го прегръща и да го дарява с нежни погледи ...
Изключвах опцията да съм влюбен в нея , защото преди години дадох сърцето си в ръцете на неправилното момиче.Както може би и сами се досещате , тя ме превърна в безчувствена кукла на конци , за която беше нещо обичайно да разрушава щастието на околните. И ето ме сега - стоя тук и се изповядвам за греховете си. Започвах да ставам смешен! Трябваше да се стегна и да стъпя на краката си. Не биваше да се поддавам на манипулациите на онази малка кучка. Хари Стайлс не прави това. Той зачита единствено собствените си интереси и този факт никога повече нямаше да се промени. Това момиче - Лондън Клайд нямаше да ме промени.
London's POV
Огледах се наоколо и забелязах ,че съм стигнала до някаква затънтена бензиностанция , която се съмнявах да функционира. Изкуствената светлина , която създаваха лампите , премигаше от придошлия дъжд. Аз бях мокра , сама и без подслон. Комбинацията за вечерта беше ''невероятна''.
Видях някакъв малък навес , под който да остана , докато дъжда понамалее.Преплетох пръстите на двете си ръце едни в други и ги поставих между бедрата си. Твърде късно се усетих,че съм си забравила дамската чантичка , в която беше и телефона ми , в дома на Найл. Просто страхотно. Идваше ми да сложа края на живота си. Бях толкова изморена и просто исках да се прибера,да се взема затоплящ тялото ми душ и да си легна. Имах убийствена нужда от сън.
Облегнах се на неудобната метална повърхност на навеса и се сгуших.Зъзнех от студ.Част от ситните капчици от дъжда,удрящ се в повърхността на земята , пронизваха и чувствителната ми кожа.
- Лондън! - чух познат мъжки глас, но не обърнах особено внимание.Мислех,че това ще бъде просто един мираж за неосъществимото. - Лондън,чуваш ли ме? - усетих силни ръце да обхващат раменете ми и да ме притискат към себе си. Усетих топлината на нечие тяло.Нямах сили да отворя очите си. Просто исках да поспя в тези блажени обятия. - Толкова много съжалявам за всичко , което ти причиних...
Harry's POV
Беше толкова красива,долепена до гърдите ми.Диханието ми се стягаше само,когато си помислих,че тя е тук.Тя ми има доверие и аз бях напълно озадачен.Не знаех дали да погаля косата й , да и прошепна , че всичко е наред.Че вече е в безопасност. Но този момент рано или късно щеше да приключи и щяхме да се завърнем обратно към реалността.Тя щеше да ме презира,да проклина деня , в който ме беше срещнала за пръв път.А аз , аз щях да бъда стария коравосърдечен идиот , който да огорчава всеки ден от нейното съществуване.Защото съм такъв. Не знам как да показвам чувствата си , затова оставам сам.Не допускам никого да надникне в дълбините на душата ми.Страхувам се. Истински се ужасявам само при самата мисъл отново да бъда наранен.
Това са спадовете и възходите на живота и ние сме непосилни да направим нещо, с което да повлияем на този кръговрат. Защото сме хора. Защото сме част от този върховен спектакъл...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Първо: Съжалявам,че се забавих толкова много с пускането на главата.Имате право да ме ненавиждате и даа..
Второ: Главата стана много скучна и банална според мен. Отново се извинявам , но днес нещо ми стана и музата ми умря.Дано да не ви се види толкова зле. :(
Трето: Моля ви, коментирайте дали ви харесва дори и малко това подобие на ''глава''. Много съм разочарована от себе си ... :( <3
ОБИЧАМ ВИ <3