INNOCENCE (BG Fanfic with Harry Styles)

*Part twenty three* - ''Girls just wanna have fun''

Слънцето правеше ожесточени опити да навлезе към вътрешността на стаята,обляна единствено в мрак.Това ми напомни за постоянния ни сблъсък с Хари,който превъплъщаваше мрака,а аз бях една мъждукаща светлина ,която нямаше достатъчно сила,за да се изправи срещу тъмнината.

Завъртях се с гръб към прозореца и се обърнах към момчето до мен.Исках да се уверя,че всичко,което се бе случило снощи ,не беше просто плод на богатото ми въображение.

Когато го погледнах,ме заля някакво странно усещане на топлина.Уют.По устните ми се появи бледа,едва видима усмивка.Допрях длан до красивото му лице и го погалих нежно.От устните му се откъсна тих стон,наподобяващ от части ръмжене.Секунда по-късно клепачите му се отвориха и дадоха път на искрящите му изумрудени очи,в които бях лудо влюбена.Не откъсваше поглед от мен.

-Добро утро - произнесох едва доловимо.

-Добро. - отвърна,отмятайки паднал кичур коса от лицето ми. - Красива си. - прошепна.

-И ти. - усмихнах се срамежливо.Не знаех как да се държа.Бях объркана.Не в чувствата си,а от това какво предстоеше да се случи.Как щяхме да се държим един спрямо друг.Дали нещата щяха да бъдат както преди...Тоест по старому.Всъщност какви бяхме като цяло с Хари.Определено опцията приятели отпадаше.Познати?Хм,щеше ми се да бяхме останали такива,но съдбата беше на друго мнение.За няколко месеца изпитах толкова много емоции на куп,които бяха една от друга по-силни.Преминах през непрязън към любов,омраза,страх,но и неутолима страст,която можеше да ми даде само той.Никой друг.Не можех да продължа напред...сама.Трябваше да бъда с Хари.Защото заедно с него видях и друга реалност,която ,колкото и странно да звучи,ми хареса.Макар от хапливото му поведение,съпроводено от мръснишки коментари,аз го харесвах.През каквито и периоди да преминавахме,ние се връщахме отново един към друг.Защото сме такива.Защото обичаме болката,която си причиняваме взаимно.Не бяхме слаби,не.Просто бяхме заедно.Бяхме себе си - с всичките падения и възходи,които претърпявахме по пътя си.

- Лондън! - каза Хари,откъсвайки ме от дълбоките ми разсъждения за отношенията ни.

-Да? - попитах.

-Попитах дали си добре?Пребледня. - обясни.

- Добре съм,Хари. - усмихнах се искрено. - Наистина съм добре. - успокоих го ,притискайки се към обятията му.Той започна да гали разпиляната по гърдите му ми коса. - Обичам те Харолд.И представа си нямаш колко много те обичам. - промълвих слабо.Равномерното му дишане сякаш за момент секна.Не ми отговори нищо,просто продължи да ме гали с дългите си пръсти.Устните ми се свиха в горчива усмивка.Той не можеше да ми отговори.От сърцето му не можеше да се откъсне една толкова голяма крачка като прекалено личните слова обичам те.Останах облегната на гърдите му,но ме болеше. Сърцето ми се разкъсваше от неговата безсърдечност.Хари щеше да продължава да ме възприема единствено като даденост,от която се нуждаеше в определени моменти.А аз щях да се отзовавам,защото съм такава.Той ме контролира.Налага ми ограничения,които просто не мога да прескоча.Които не искам да прескачам.