Бях се сгушила в завивките. Исках да избистря ума си с жадуван сън , но не можех да мигна.Очите ми оставаха широко отворени. В съзнанието ми не спираше да бушува неудържима болка от казаните снощи думи от Хари. ''Теб.Искам теб.''Това трябваше да бъде просто един кошмар , но всъщност бе самата реалност. Аз бях негова. Той нямаше да се откаже докато не получи това , което желае. Нямаше да ме остави. Щеше да бъде винаги моя враждебна и мъчителна сянка, която нямаше да престане докато не ме види слаба. Непосилна да се опълча на неговото влияние. Нямаше да се откаже докато не види как се самоунищожавам. Как деградирам. Как бих прибегнала до отчаяни мерки само , за да се спася от болката. Това беше моята съдба. И трябваше да я приема , колкото и ужасна да беше.
Външната врата силно се блъсна. Беше Грейс. Реших да стана и да я видя.
- Хей. - продумах тихо.Никак не изглеждаше добре. Вонеше на доста солидно количество алкохол. Дрехите й бяха раздърпани. Косата й беше разрошена , а червилото беше излязло от очертанията на устните й. - Грейс , какво се е случило с теб , мамка му?! - попитах, доближавайки се до тялото й , което едва се държаше.
- Коя пък си ти? - каза заваляно. - Шибана клошарка! Разкарай се от дома ни с Лондън! Ще се обадя на ченгетата! - тя замахваше упорито ръце срещу мен. Опитваше се да ме удари , но опитите й бяха неуспешни.
- Грейс , успокой се! Аз съм Лондън!- отвърнах. Заведох я до дивана с протъркана тапицерия. - Стой тук! Не мърдай ! И без глупости , сега се връщам! - предупредих я. Отидох до кухнята и налях ледено студена вода от чешмата.Знаех , че тази нощ ще бъде безсънна както за Грейс , така и за мен. Трябваше да изхвърли цялата отрова от организма си. Подадох й чашата и тя отпи голяма глътка , придружена със кашлица от задавяне.
- Благодаря ти , страннице! Ще те похваля пред Лондън! Моята скъпа съквартирантка , която въпреки всичко се чука с Хари. - засмя се. Смехът й по-скоро приличаше на истерично викане.
- Какво?! - попитах недоумяващо.
- Ха-ха! Чу ме! Хари и Лондън се-чукат! Но това е тайна , шшшшттт... - отвърна,накланяйки се на една страна. Унасяше се. Реших да я оставя да поспи. Тези клевети по мой адрес определено бяха причинени от тежкото й пиянство.
Загасих осветлението и се отдалечих с бавни крачки от стаята , в която се намираше. Болеше ме. Сърцето ми се късаше от тези безпощадни слова. Неусетно една заблудена сълза се спусна от окото ми. Може би това бе съдбата ми. Може би не заслужавах да бъда щастлива...
Може би никога нямаше и да бъда ...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Дано тази глава също ви е харесала! Коментирайте и гласувайте ако все още имате интерес към историята!
Обичам ви!