Здравейте всички, които четете това нещо. Реших да качвам колкото се може по-често, за да я приключа тази простотия, която е пълна боза, загуба на време, но да... искам да имам поне една завършена книга, затова я продължавам и ще стигна до края...надявам се...
Вторият час Юнги имаше тест по Биология и групичката на Югьом бяха ядосани от вчера на него и на приятеля му Техюнг, заради арогантно им държание. Бяха видели как Юнги се бе подсмихнал, когато тъпият им капитан ги разпределяше кой кого да поеме и затова бяха решили да му го върнат. Знаеха, че трябва да отиде някъде голямото междучасие, а как го бяха разбрали? Югьом бе дочул разговора на Юнги и Джимин и щеше да попречи на Шуга да отиде на малката им среща.
Направи знак на приятеля си Бем Бем, който седеше в редицата точно до тази на Юнги и той подхвърли пищов под стола на Юнги и госпожата им по Биология, която бе пълно куку от липсата на мъж, както предполагам мъжката аудитория от класа видя листчето и го вдигна, а Юнгс беше потресен от случващото се.
- Мин Юнги, какво е това? - попита го госпожата с присвити очи.
- А-аз, не знам, госпожо. Не е мое, кълна се, че не е мое. Бях се подготвил за входния тест, нямам нужда от пищови. - опитваше се да я убеди в това, което и без това беше истина.
- Вярвам единствено на очите си, г-н Мин. След часа оставате тук, докято съучениците ви са навън. Ще си поговорим на четири очи. - каза госпожата, а групичката на лошите се усмихваше доволно.
Техюнг пък дори не разбра какво стана. Бе забил лице в листа си и ту решаване теста, ту се отплесваше в мисли свързани с доведеното му братче и думите, които майка му му каза, но беше сигурен, че Юнги никога не бе преписвал, беше достатъчно умен да изкара добра оценка. Целият клас се страхуваше от Югьом и затова дори тези, които бяха видели нещо си мълчаха.
Часът им бе приключил, всички вече бяха навън, а Юнги и даскалицата се гледаха умно.
- Не съм го очаквала от вас, г-н Мин. Да преписвате по моята дисциплина? Недопустимо... - жената говореше ли говореше, а Юнги постоянно гледаше часовника над бялата дъска.
- Извинете, госпожо Канг, може ли да ме накажете друг път? Сега трябва да отида някъде, моля ви спешно е. - още малко и щеше да ревне.
- По-важно от това да разберете грешката си и да си вземете поука?! - кресна му жената точно пред лицето му, удряйки силно чина му с ръка и Юнги потрепери.
Мамка ти, луда кучко. Намери си мъж да ти оправи хормоните. Шибана стара кранта на 40, а още неебана, да еба.
Оставаха пет минути до края на голямото междучасие и той не издържа повече и изхвърча от стаята като хала, без да му пука за крясъците на госпожата, които се чуваха из всички етажи, че и отвън.
Успя да стигне преди Чим да си е тръгнал. Дишаше тежко, но нямаше време за почивка и хвана ръката на малкия, спирайки го, да да не си отиде.
Надяваше се Чими да не му се сърди, въпреки че си го заслужаваше. Направи му предложение да се срещнат, но не дойде или по-точно не успя. Беше възпрепятстван. Надяваше се поне да му даде шанс да му разкаже за шантавото нещо, което му се бе случило.
- Я, кой реши да се появи. Нямаше нужда да идваш, Юнги! - каза Чим твърдо и Юнги го гледаше втрещено. Малкия никога не му бе говорил торкова студено и неуважително.
- Юнги? Какво стана с 'Юнги хьонг'? - попита го Юнги наранен от погледа и тона, с който му говореше по-малкия. Малкият беше наранен, а Юнги се чувстваше толкова виновен. Трябваше да зареже всичко и да дойде още в началото, но да учителката им по Биология беше доста страшна.
- 'Хьонг' е дума, която използваш за човек, който уважаваш, а ти загуби моето уважение. Посмя ли се на мой гръб? Върза ми тенекия, чаках те и защо? Защото съм идиот. - каза му Чим и понечи отново да си ходи, но Юнги отново хвана ръката му. Искаше да му обясни, да му признае, че го обича повече от всичко на света, но от устата му не излизаше нищо. Беше се вкаменил напълно.
- Разкарай се от мен, Юнги. - избута го от себе си и се затича към входа на училищната сграда и влезе, отивайки направо в стаята им.
По дяволите. Сега как ще си го върна?
Часовете минаваха, а Юнги не си намираше място. Трябваше да намери кой му набута онова листче и да, виновникът сам дойде при него, докато Техюнг и Юнги си седяха на двора, почивайки си.
- Как мина малката ти среща, Юнги? - попита го ухилено Югьом, идвайки с групичката си до тяхната пейка.
- Ти си бил...нещастник! Защо го направи?! - веднага стана на крака Юнги готов да се бие. Искаше да убие това копеле и групичката му точно тук и сега.
- Ами харесва ми чуждото нещастие. Върнах си го за вчера. - обади се Югьом, а приятелите му се смееха доволно зад него.
- Харесва ти чуждото нещастие, а? Ти много взе да знаеш! - ядоса се Юнги и му удари силно кроше и го повали и започнаха да се бият. Никой не се намесваше, иначе нямаше да е честно. Сега бяха един на един и премерваха силите си, като Югьом беше под Юнги и горният го налагаше. Всички чуха врявата и цялото училище излезе навън в двора, клубовете се изпразниха.
- Заради теб той не ми говори. Мисли, че съм му вързал тенекия. Ще те убия! Ще те убия! - повтаряше и следваше удар след удар, докато някой не хвана ръката му, за да го спре.
- Успокой се, моля те. Ще си навлечеш проблеми заради него. - обърна се и видя единствения човек, който можеше да го успокои сега и се прегърнаха силно.
- Обичам те, хьонг! - каза му момчето, а Юнги се намръщи.
- Какво има? - засмя се русокоското.
- Трябваше аз пръв да ти го кажа! - усмихна се Юнги и го целуна по така жадуваните устни. Бяха блокирали присъствието на всички и се отдадоха на момента.
- И все пак няма да е лошо да ми разкажеш какво точно се случи! - каза Чим когато бяха останали само те двамата, заедно с Кук и Те.
- И аз бих искал да разбера какъв му е проблема на това Мочи. Върна се от голямото, така все едно са му потънали гемиите, а с такова ж... - заговори Кук, но бе прекъснат.
- Да ги оставим насаме. - каза Те на малкия, който явно щеше да се бунтува, защото бе казано не от кого да е, ами от него.
- Веднъж да кажеш нещо смислено. Браво. Послушай го веднъж, Куки. - каза Чим и му смигна.
- Ох, добре. Връщаме се в клуба по пеене. - каза на Те и тръгнаха към стаята.
Единствено ще кажа, че се извинявам за грешки, ако има, защото знам, че не ви харесва историята. Може би я продължавам и качвам повече за себе си, отколкото заради вас, за да имам нещо финализирано.