Изминаха два дни от изявлението. Два дни, в които Джимин изпита наситеността на всеки нюанс емоция и опита всеки вкус сладолед, който се продаваше в кварталния магазин. Беше бесен после апатичен. Нещастен след това амбициран. С пълна уста и по пижама, той си устройваше маратон по бързо ходене, докато нервно обикаляше из квартирата и оплакваше съдбата си на всички познати. Ронджун поиска да го навести, но не беше допуснат. На домакинът не му се щеше да се показва в този окаян вид. Предпочиташе да остане сам, докато ситуацията му се изясни.
Постъпката на Юнги го беше върнала на земята. Обвини себе си за глупостта и наивността, с които беше допуснал този човек до личното си пространство. Чувстваше се предаден и публично унижен. Различни сцени се преповтаряха в главата му, а на него му идеше да избяга от самия себе си. Как щеше да оправя тази каша сега?
Телефонът му извибрира някъде изпод завивките. Джимин го взе с досада, за да види това, което очакваше – съобщение от Юнги.
– Това е някакъв тормоз – измърмори под носа си.
Алфата го заливаше със съобщения във всички социални мрежи и позвънявания късно вечер. Джимин не отговори на нито едно. Така и така му беше писнало, влезе в чата им и без да прочита нищо от написаното, го блокира. Остана доволен от решителността си.
Никога досега не бе изпитвал толкова силна ярост. Беше ядосан на себе си, на предателя, на целия свят. Всичко изглеждаше съвършено и за секунди се разкри като една долна измама. Беше се оставил да го подведе не кой да е, а врагът. И дори се беше влюбил в него! Сега трябваше да се справя с разбито сърце, несигурна кариера и публично унижение. Три в едно.
Отношението на Юнги го беше накарало да се замисли и за нещо друго. Дали изобщо привлича нечие внимание? Единственият, който изпитваше интерес към него (романтичен, макар че Джимин опитваше да го отрече) беше Чонгкук. Двамата обаче се познаваха от деца и споделяха една по-специална връзка. Джимин не бе виждал някой друг да се обръща след него по улиците, да му се усмихва в кафенето през две маси или да опитва да го заговори с глупава шега. Не се бе чувствал желан досега, а предвид факта, че всичките му бивши съученици и приятели вече имаха семейства или започваха връзка, се тревожеше.
Какво ако не беше достатъчно привлекателен или интересен? А може би като отблъскваше Чонгкук, бягаше от съдбата си. Или пък не му беше писано да срещне любовта никога?
– Не, това е абсурдно – Джимин се подразни сам на себе си. Не биваше да оставя лошото настроение да го поглъща. Имаше много по-важна работа от самосъжалението.
Щеше да се съсредоточи върху кариерата си и мечтата си. Искаше веднъж завинаги да докаже на себе си и всички, които го подценяват, че може. Щеше да докаже и на Юнги, че му беше оставил само драскотина. Войната тепърва започваше. Още сега щеше да прекрати всичките си вредни навици и да започне самостоятелния си живот наново.
Е, може би след като свършеше ягодовия сладолед в кутията и разкажеше всичко на Чонгкук. Той побърза да му се обади с пълна уста от сладкия десерт, докато бършеше бузите си.
α β ω
От другата страна на линията Чонгкук изпита сензационен ужас при вида на звънящия телефон и не успя да накара ръцете си да приемат обаждането. Имаше страшен махмурлук, събуждаше се в чуждо легло, липсваха му дрехите и каквито и да било спомени и на всичкото отгоре гърдите му изведнъж натежаха, като че в тях се търкулна камък.
– Ах, Джимин… – той зарови нос във възглавницата и опита да преодолее замайването си.
– Добро утро – чу бодър глас някъде зад себе си. Едва се обърна и му се стори, че вижда Техьонг.
– Техьонг?
– Добро утро! – повтори настоятелно размазания силует. Да, това определено беше Техьонг.
– Добро и на теб – Чонгкук се надигна в леглото. Сега когато се огледа, припозна стаята като тази, в която двамата прекараха първата си нощ заедно. Как обаче беше стигнал апартамента му?
– Не ме гледай така. Ставай да се оправяш, смърдиш на дърто пиянде.
Чонгкук се подчини като доброто пале, което беше, и послушно се заклатушка към банята. Гол.
Имаше доста въпроси, но вече беше наясно, че Техьонг не е особено разговорлив сутрин. Някъде между ободряващия душ и издирването на дрехите си, той започна да си припомня това, което така старателно се беше постарал да забрави миналата нощ.
Накратко: преспа с Техьонг рекорден брой пъти за две денонощия; останеше ли сам в главата му изникваше Джимин, Джимин и пак Джимин; изпитваше вина всяка секунда, в която беше трезвен; изпусна датата за изпит в университета; майка му го изгони от вкъщи; нямаше представа какво да прави оттук насетне.
Намери Техьонг в кухнята. Беше малка светла стая с голям прозорец и тераса. Доста бързо Чонгкук се беше почувствал като у дома си.
– От мен е кафето, от теб закуската – Техьонг му подаде чаша с горещо кафе и се облегна на плота до мивката. Беше облечен с широка тениска и анцуг. Това беше първия път, в който Кук го виждаше така небрежен. Гърлото му се сви от новата доза вина, която се изля в него. – После може да си ходиш.
– Е, щом не ме искаш – Кук застана до него, загледан напред в прозореца. Откриваше се гледка към площада на града. Там пред два дни неговият Джимин се бе изправил сам самичък срещу побеснелите алфи.
Беше дочул, че речта е завършила с пълен фурор, Джимин бил страшно разочарован и нещастен след това. Чонгкук така и не му се обади. Беше подвил опашка и не смееше да чуе гласа му. Чувстваше се гузен, долен предател. Твърдеше, че го обича, че ще го чака, а ей го на в леглото на друг. Не знаеше с какво щеше да се оправдава, когато най-сетне се срещнеха, но за нищо на света нямаше да позволи да се разбере за връзката му с Техьонг.
„Връзка, как ли пък не“ – присмя се сам на себе си. Може и Техьонг да се отпускаше пред него, да му позволяваше близост, но това беше всичко. Той със сигурност имаше други обожатели, които търпеливо го чакаха някъде навън, един от които Ким Намджун. Бетата само се забавляваше с него, отношенията им не можеха да се определят като връзка.
– Пак си се умислил – Техьонг се оттласна от плота и долепи тялото си до неговото. Устните му бяха потъмнели от силното кафе, Чонгкук остави своето до мивката и потърси кожата му с пръсти. Вече съвсем естествено отвръщаше на докосванията му. – Надявам се си мислиш за мен.
– Нали ме изгони, ще си ходя.
– Още не си ми дал закуската – той се подсмихна дяволито и плъзна ръце към слабините му.
Устните им се сключиха в целувка, Чонгкук оскуба косите му. Беше страшно приятно и в същото време страшно грешно.
– Не мислиш ли, че трябва да го правим с презерватив? – изведнъж попита Кук и прекрати действията си.
Техьонг го погледна учудено и се изсмя в лицето му.
– Ти сериозно ли? Каквото имаш, си ми го предал вече – той разкопчаваше панталона му, докато опитваше да го целуне. Очите му ставаха все по-тъмни в очакване.
– Аз на теб? – Чонгкук извърна глава и с това го спря. Много скоро съжали за думите си, когато видя обиденото му изражение, последвано от студения му тон.
– Чист съм, не се безпокой.
– Нямах това предвид.
– А какво? Не съм забелязал досега да ти е пречело.
За алфата беше късно да спре сега. Нямаше как да оправдае думите си, дори не беше сигурен защо ги изрече. Може би мисълта за чистия невинен Джимин го караше да се чувства още по-противен и опетнен.
– Не и ако с партньора ми сме си единствени.
Техьонг направи крачка назад и скръсти ръце. Изгледа го от главата до петите с презрение след това хвана чашата му с кафе и изсипа съдържанието ѝ в мивката.
– Не спя с други – изръмжа той. – Приключи с кафето, можеш да си вървиш.
След това се врътна демонстративно и излезе от стаята.
Въпреки глупостите, които наговори, Чонгкук не можа да се ядоса на себе си. Именно тези глупости бяха измъкнали от другия едно косвено признание. Значеше ли това, че те бяха заедно? Само двамата?
Алфата се промъкна в съседната стая при Техьонг. Той беше седнал на стол зад голямата всекидневна маса и подреждаше хилядите си четки за грим в кутия. Чонгкук погали косата му нежно и се наведе да целуне тила му там, където го беше ухапал преди дни в кафенето.
– Извинявай – прошепна в ухото му – и…благодаря за вчера.
След това напусна апартамента с натежало сърце. Чувстваше вината двойна сега.
__________
Весели празници!
__________