Джимин заспа и се събуди сам. След неочакваното изчезване на Чонгкук, той дълго се въртя в леглото неспокоен. Понечи да го потърси по телефона, но се отказа. Колкото и виновно да се чувстваше, трябваше да признае, че си отдъхна, когато завари стаята празна. Надяваше се всичко с него да е наред и да си е отишъл вкъщи, където да се успокои. Така бе по-добре и за двама им.
Можеше да мисли за това цял ден, и обикновено така и правеше, но сега беше зает с друго. Наближаваше денят на речта и той нямаше как да спре да се вълнува. За първи път щеше да излезе пред толкова много хора и щеше да изрази мнението си силно и ясно. Но не това бе най-важното.
Щеше да се срещне с Юнги.
Добро утро!
Беше страшно нетърпелив да чуе гласа му. В днешния ден нямаше много за правене, а какво по-хубаво оползотворяване на времето от разговори с Юнги?
Много си раннобуден,
Чим-Чим.
Раннобуден, но все
още в леглото.
Мога да си го
представя.
Не се закачай!
Джимин се кикотеше срещу екрана на телефона със зачервени бузи. Ставаше все по-смел в комуникацията си, но и Юнги не му отстъпваше. Съвсем красноречиво му правеше намеци и закачки и това беше достатъчно за Джимин да се усмихва от ухо до ухо и да очаква покана за среща наживо. Вече беше готов за това, още по-точно – той го очакваше с нетърпение. Сънуваше разговорите им на някоя пейка в парка или как хапват сладолед в слънчев ден. Юнги се пресяга да погали бузата му и се усмихва широко. После го прегръща и говори в ухото му с дълбокия си плътен тембър.
Чим усещаше аромата му навсякъде, където пожелаеше. Можеше да си го представи толкова добре, че му се струваше чак реално. Но това не бяха онези страшни феромони, които усети на първата им среща. Беше тежък, но успокояващ мирис на мускус и… любов?
Той разтръска глава, за да се върне в реалността, където сладоледът беше купа с омекнало мюсли, а сладкарницата – разхвърляната му стая.
Искаш ли да се чуем?
Наистина си се
събудил, а? Дай ми
две минути и ще ти
звънна.
Добре, чакам 😇
Той се облегна назад и зачака послушно. Повъртя се в леглото, потропа с пръсти върху екрана, обиколи всичките си социални мрежи и накрая стана да се изкъпе и приведе във вид. Разбира се не пропусна да вземе телефона със себе си в банята и да се ослушва, докато бързо четкаше зъбите си.
- Добро утро! – поздрави Юнги след позвъняването. – Как спа, принцесо?
-Нее, казах ти да не ме наричаш така! – протестира Джимин срамежливо. – Иначе ще трябва да ти го върна някак.
- Е, за мой късмет, ти не си толкова жесток и ще ми се размине.
Чим само се засмя. Не искаше да прекъсва щастието си с излишни думи. Не можеше да се наслади на леките им разговори и рутината, която си бяха създали.
- Какво ще правиш днес?
- Ами балетът почива, така че… Оу! – той изведнъж се сети за речта и сметна моментът за много подходящ да напомни и на Юнги. – Трябва да се готвя за изявлението в събота. Ти ще бъдеш там, нали?
- Да, налага се – алфата не прозвуча много въодушевен от това.
- Значи ще се видим!
- Неизбежно.
- Но това е толкова хубаво – въздиша Джимин в телефона. – Ти все си зает, май не ни остава друго освен да се виждаме по работа – той се засмя след констатацията си, макар че не получаваше отклик. – Само че…Ти каква позиция ще защитаваш?
От другата страна се чу изсумтяване, насмешка. Последва мълчание, след което Юнги прочисти гърло и заговори делово.
- Още в самото начало ти казах, Джимин - аз не съм срещу теб. Трябва да се съюзим формално и да разрешим глупавия конфликт.
- То си е направо революция.
- Революционна глупост!
Джимин се усети настръхнал и загрят, като че нещо го бе уплашило. Думите на Юнги бяха прекалено студени и крайни. Какво ако не се бяха разбрали изобщо? Ето сега трябваше да станат конкретни.
- Значи ти имаш намерение да излезеш пред хиляди хора и да заявиш, че омегата е нищожество?
- Не ставай глупав, Чим-Чим – Юнги промени тона си и заговори по-меко и бавно. – Мислиш ли, че за мен отношенията ни са нищо?
- Не, просто излиза, че…
- Това е една много деликатна ситуация и изисква деликатни действия, за да се върне балансът. Но това не означава, че ти и аз сме си безразлични. С какво ти показах, че си нищожество? – Той не му даде време да продума. – Ти си най-хубавото, което се случва в ежедневието ми и нямам търпение да те видя в събота.
Джимин за пореден път се изчерви и забрави за всичко останало освен красивия образ на Юнги в съзнанието си. Толкова много се надяваше да чуе точно тези думи. Така му се искаше да усети симпатия у другия. И сега, когато го получаваше, нищо друго нямаше значение. Юнги беше прав – той никога не се бе държал пренебрежително с него. А сега искаше доверие и Джимин се реши да му го даде. Вярваше му.
α β ω
Коридорите бяха тихи и пусти. Ранният час на срещата предполагаше дискретност. Асансьорът спря и вратите се отвориха със звън. Техьонг пое напред с широки крачки, прибрал ръце в джобовете на прав панталон. Лицето му изразяваше видно задоволство. Влезе в офиса без да почука.
- Добро утро, господин Ким – поздрави той с подигравателен тон. – Връщам се след изпълнена задача.
- Здравей, Техьонг – Намджун се надигна иззад бюрото си, облечен в костюм и прилежно сресан. – Каква приятна изненада.
Техьонг се приближи и облегна бедра в бюрото. Слънцето изгряваше срещу очите му, правейки силуета му да блести по краищата, обгърнат от ореол светлина. Намджун спусна ръка по талията му и понечи да го целуне, но бе изненадан от неговото отдръпване.
- Уредих ти мълчанието на Чонгкук.
Алфата повдигна вежда въпросително.
- Ще те оставя да си го представиш.